Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Так пристъпи към Со Пенг, който продължаваше да гледа втренчено убития звяр. В тази смърт имаше някакво мрачно знамение.

Так внимателно наблюдаваше реакцията на Со Пенг, след известно време леко кимна с глава, махна с ръка по посока на малаеца с раненото куче и каза:

— Дезару ти е много задължен за това, че спаси живота на кучето му. Тези животни трудно се намират, а още по-трудно се дресират за лов. — Отиде да вдигне изпуснатата от Со Пенг пушка, подаде му я и каза: — Ти свърши добра работа.

Две малайски хлапета останаха при убития тигър, а останалите се приготвиха да продължат.

Както често става по време на лов, дълго след първото попадение не се случи абсолютно нищо. Денят се точеше бавно, горещ и изключително влажен. По едно време заваля, после всичко си остана постарому. Со Пенг наблюдаваше как слънчевите лъчи изсмукват влагата от зелените листа и гората се обвива в изпарения.

Ридли изравни крачка с него и двамата завързаха непринуден разговор. Со Пенг скоро разбра каква е ползата на Так от този човек. Каза му го сам Ридли — един любезен и изключително интелигентен за европеец човек. Так правел дарения в полза на ботаническата градина, а в замяна Ридли експериментирал с отглеждането на различни видове мак.

Со Пенг разбираше каква е целта на Так. Ако Ридли успее да адаптира растението към местните условия, той ще бъде в състояние да произвежда опиум на място и по този начин ще елиминира посредниците, ще увеличи стократно печалбите си.

— На практика това е пълна илюзия — призна му Ридли, докато продължаваха да крачат в горещия следобед. — Papaver somniferum или другояче казано — евразийският мак, е едно изключително деликатно растение. На първо място му е необходима онази прохлада, която по тези места може да се открие само на надморска височина от хиляда до хиляда и петстотин метра. Отглеждането му тук, на морското равнище, е абсолютно невъзможно, а всеки опит за хибридизация замърсява и разваля крайния продукт — опиума.

— Так знае ли това? — попита Со Пенг.

— Не — поклати глава Ридли, после притеснено добави: — Надявам се, че няма да го просветлите… Почти всичките пари от даренията му отидоха за един експеримент, върху който работя вече повече от година. От Англия успях да си набавя семената на дървото „пара“, измъкнати нелегално от басейна на река Амазонка. Знаете ли къде се намира? Не съм изненадан… В Южна Америка, на другия край на света.

— Във всеки случай местният климат се оказа много по-подходящ за дървото „пара“, особено ако вземем за сравнение евразийския мак. Ако успеем да го аклиматизираме добре, това ще бъде от огромно значение за Сингапур.

— Споменах за „пара“ на мистър Так, но той очевидно има други грижи. За него не би представлявало трудност да отглежда това дърво, тъй като притежава хиляди акри земя северно от Сингапур.

— Но защо би трябвало да го отглежда? — попита Со Пенг.

— Чували ли сте някога за каучук? — погледна го Ридли.

— Не — призна Со Пенг. — Какво е това?

Ридли му обясни. Разказът му беше толкова интересен, че Со Пенг напълно забрави за двойката тигри, която дружината междувременно успя да убие.

Ловът на тигри беше добро прикритие за незабелязаното им придвижване на север.

— Ако тези танжин наистина са в Сингапур, аз трябваше да го знам — каза Так. — Но след като не съм информиран за тях, значи се крият тук, при тигрите.

Со Пенг кимна.

— Доколкото знам, това подхожда съвсем пълно на елементарната им философия. — Не спомена нищо за разговора си с Ридли, предпочитайки засега да го запази в тайна. Добре знаеше, че човек не само трябва да прекосява мостовете на живота, но и да го върши в най-подходящото време.

— Което означава, че са много опасни — предупреди го Так. — В Сингапур съм пълновластен господар и познавам всички, които могат да бъдат опасни. Там щеше да ни е много по-лесно.

За изненада на Со Пенг групата не пое към джунглата. Приключила с лова, тя се насочи към мангровите горички и гъстите китки от палми, прекоси ги за около час и се озова на брега на широка мътна река. Малък сампан ги очакваше. Край него стояха на пост трима тежковъоръжени мъже, които почтително се поклониха на приближилия се Так. Той се качи на борда на лодката и лично провери качеството на провизиите вътре. Вероятно доволен от проверката, той махна на Со Пенг да го последва. Тримата въоръжени мъже отвързаха въжетата, скочиха в лодката и я насочиха към средата на реката. В задната част на сампана се поддържаше огън от дървени въглища, над него съскаше метален тиган.