Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Искаме едно и също нещо — загрижено каза той. — Може би ще можем да работим заедно. — Направи му впечатление, че Со Пенг не го попита за причините, поради които иска да открие убийците. И това дълбоко го впечатли, тъй като от опит се беше уверил, че всички съдружници са непоносимо любопитни. Вече беше сигурен, че това момче е изключително мъдро за годините си.

— Утре на мръкване ще се видим тук — рязко прекъсна разговора той и стана на крака.

На другия ден — прекалено горещ дори по сингапурските стандарти, Со Пенг и Так заминаха за селцето Чес Чу Каиг, разположено северно от колонията.

— Умееш ли да боравиш с пушка? — попита Так.

Сега не беше нужно да лъже.

— Няма значение — рече Так. — Ще те науча. — И това му достави удоволствие. Макар че имаше две жени и седем деца, той практически не познаваше отблизо истинската възприемчивост на младостта. Винаги бе считал собствените си деца за глупави и мързеливи.

Приятно му беше да учи Со Пенг на стрелба и изпитваше странна гордост от вродената му сръчност. От друга страна, тя го правеше и малко подозрителен.

Оказа се, че бързата възприемчивост на Со Пенг е съвсем навременна, тъй като в средата на деня те вече бяха на лов за тигри. Дивите кръвожадни котки не бяха никак доволни от нахлуването на цивилизацията по техните земи. Само през текущата година почти триста души бяха намерили смъртта си от ноктите им в околностите на Сингапур.

Так беше любезен, дори словоохотлив. Тези качества на Так изненадаха приятно Со Пенг, още повече че Так го представи на останалите участници в лова като свой добър приятел. Всички бяха любезни с него, задаваха му любопитни въпроси, охотно отговаряха на неговите.

Так го представи на един приятен на външен вид европеец, който щеше да ги придружава. Името му беше Х. Н. Ридли и очевидно беше много близък с гангстера. На Со Пенг му се стори доста странно, че Так поддържа приятелски отношения с европеец, недоумението му нарасна още повече, когато по време на една от почивките научи, че Ридли е директор на ботаническата градина в Сингапур.

— Много си падам по цветята — смееше се Так.

Какво общо може да има между двамата, запита се Со Пенг, след което бързо коригира въпроса си — какво е това, което прави Ридли привлекателен в очите на Так?

Обмисляше възможните отговори, докато дружината навлезе в джунглата, предвождана от кучкарите малайци, които с мъка удържаха възбудените кучета.

Со Пенг беше чувал, че правителството дава награда за всяка тигърска глава, занесена в Сингапур. Но тази дружина едва ли бе тръгнала на лов заради печалбата. Далеч по-вероятно беше да го прави за удоволствие, просто в името на спорта, отношенията между участниците бяха толкова изтънчени, колкото и в най-изискания благороднически клуб. Китайците разгорещено се обзалагаха — не само за главите, които ще отнесат, но и за точното време за откриването и убийството както на първия, така и на последния тигър.

Со Пенг беше дълбоко развълнуван. Докато Так и Ридли си разменяха последните светски клюки от Колонията, той наблюдаваше кучетата — по-специално най-близкото до него, един великолепен екземпляр от породата салуки. Беше изненадващо дребно животно, особено когато човек знае, че с негова помощ се ловят такива огромни зверове като тигрите. Козината му беше на бели и черни петна, очите — пъргави и умни, а ушите — широки и изправени, с типична триъгълна форма.

Тигърът очевидно е бил скрит срещу движението на леко подухващия ветрец, тъй като се появи внезапно и абсолютно безшумно иззад гъсталаците вляво от салукито. Со Пенг рязко се извъртя и натисна спусъка в момента, в който звярът връхлиташе върху кучето. Тресна оглушителен изстрел, а той — неподготвен за силния откат, изведнъж се оказа по гръб. Цевта на оръжието му се насочи в небето.

Так светкавично се обърна, куршумите, излетели от двойната цев на пушката му, бяха смъртоносно точни. Ефектът от попаденията беше такъв, сякаш дребното куче небрежно отърсва от гърба си огромния раиран звяр.

Кучетата възбудено завиха, мъжете се втурнаха към мястото на инцидента. Тигърът лежеше на една страна, въздухът излиташе със свистене от устата му, очите му бясно проблясваха. Со Пенг пристигна точно навреме, за да види как звярът вдига благородната си глава и отправя последен заплашителен рев към своите врагове. После Так зареди пушката си и вкара един куршум в дясното му око.

Дребното куче седеше на задника си и дишаше тежко, от израненото му тяло течеше кръв. Горкото животно пригласяше, доколкото може на възбудения лай на останалите псета, а когато господарят му дръпна каишката, за да го отведе встрани и да му окаже помощ, то запъна крака и отказа да го последва.