Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Невъзможно — отвърна майка му. — Върна ли се обратно в Жиу, опасност няма да има.

Со Пенг с характерната за младостта си прямота попита:

— Ами ако се окаже, че танжин не искат само теб?

— Няма да говорим за това! — потръпна Лианг, после смекчи глас: — Не бива да даваш толкова голяма свобода на въображението си. Ако в този момент открито се облегнеш на своята дарба, можеш да бъдеш сигурен, че тя ще те подведе.

— Извинявай, мамо — покорно се поклони Со Пенг. — Все пак продължавам да мисля, че познанието означава сила. — Вдигна глава в точно избрания момент — трик, който беше усвоил от нея. Очите им си размениха мълчаливи послания.

Миг по-късно Лианг започна да говори. Разказа му всичко, което знаеше за обичаите и стратегията на танжин и Тао-тао. Когато свърши, нощта отдавна беше настъпила.

Всички братя и сестри на Со Пенг безпрекословно се подчиняваха на майка си. Но той вършеше нещо повече — слушаше я. Така постъпи и сега, когато тя му разказваше за своето минало и философията на Тао-тао. Накрая стигна до заключението, че трябва да изследва в детайли мрака — убежището на всички танжин, и злото, скрито под всякакви форми.

Бързо разбра, че пътят към мрака минава през здрача — онова измамно състояние на природните сили, в което неизменно се съдържа и елемент на истина. Човек не може да се придържа към истината и едновременно с това да изследва тъмните, вонящи бездни на света. Истината не е обменна монета на злото, изпълващо мрака както тръните окупират горска поляна. Но и лъжата не е такава монета. За да проникне в мрачните коридори на това злокобно чувство, човек трябва да прибягва до неясни и завоалирани комбинации между двете.

Со Пенг се срещна с братовчед си Ван, който работеше като чистач в полицейското управление. Той знаеше всичко, което става в полицията, знаеше дори повече от началника му — надут англичанин.

— Защо се интересуваш от тези убийства, братовчеде? — попита го Ван. — Те са истинска загадка, дори англичаните нямат особено желание да ги разследват. Искат да ги забравят, защото се страхуват. А и аз също…

Въпреки тези думи, Ван му предостави всички материали от разследването и Со Пенг потъна в четене. Не искаше да се влияе от безпокойството на братовчед си.

— Тук пише, че оръжията са „звезди за хвърляне“ — очевидно англичаните не са намерили по-подходящ израз за тях — извърна се той към Ван. — Тук някъде ли се намират?

Ван кимна и му ги показа. Со Пенг им хвърли един бегъл поглед, макар в действителност да изгаряше от желание да ги разгледа отблизо. После отново се задълбочи в рапорта, зададе на братовчед си няколко безсмислени въпроса за заблуждение и стана да си върви. Докато Ван връщаше папката на мястото й, той стисна в шепа една от звездите.

Научил всичко, което и полицията знаеше за убийствата, Со Пенг разбра, че е готов за Нощната смяна.

Този израз беше доста приблизителен превод на една особена думичка от малайския език, в която се долавяха примеси и от наречието Хокиен. С нея обозначаваха един градски квартал, в който англичаните изобщо не припарваха, населен нарядко с „бабас“ — така наричаха китайските емигранти от областта на Проливите. Днешните „бабас“ бяха далеч по-уважавани от своите прадеди, които бяха пристигнали в Сингапур нелегално на борда на различни търговски кораби, и които са били държани в затвора, докато не ги откупи някой, който се нуждае от евтина работна ръка. В случай, че имали късмета да бъдат взети на работа, тези нещастници трябвало да блъскат по осемнайсет часа на денонощието, за да изплатят парите за откупването, които растели непрекъснато от ежедневните лихви.

Нощната смяна беше царството на „самсенг“ — професионалните престъпници, които съставляваха огромна част от подземния свят на Сингапур и ненавиждаха смъртно европейската законодателна система. Те се занимаваха с грабежи, палежи, убийства и насилие с онази методичност, с която чиновниците ходят на работа.

Со Пенг знаеше всичко това и затова реши именно там да започне издирването на танжин. Нощната смяна се простираше край пристанището, тесните му улички бяха претъпкани с отворени по цяла нощ долнопробни кръчми и барове, залепени до стените на огромни складове. Тук бе царството на опиума и алкохола, използвани охотно от население, което изобщо не мислеше за утрешния ден. Местните обитатели бяха банда безбожници, които нямаха цели в живота, а и не ги търсеха.

В такава яма на злото се спусна Со Пенг, въоръжен единствено с бързия си ум и информацията, която бе получил от майка си и полицейските досиета.