Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

По-късно пък си помисли, че е сънувал всичко това. Но на другата сутрин сестра му излезе от треската, очите й бяха бистри, мехурите на шарката — повехнали. Лианг, все така вкопчена в ръката на момиченцето, спа непробудно през целия ден.

Со Пенг напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна навън. Трябваше му време да осъзнае и разбере сложната плетеница между минало и настояще, да намери точното място на всяко късче от мозайката.

— Ти разбра как са били убити двамата търговци заради баща ти — промълви след известно време той.

— Твоят дядо — напомни му Лианг и отвори очи. Те грееха с някаква особена вътрешна светлина, която съдържаше в себе си както отблясъците на уличните лампи, така и заревото на гаснещия ден.

— Тао-тао — леко кимна майка му. — Звездите с остри ръбове, които се използват за хвърляне, са изобретени от танжин. Всичко останало — датите на убийствата, свинските крачета в устите на жертвите — са просто за заблуда. Съвсем в стила на танжин.

— А дали моята дарба… — Со Пенг затруднено млъкна за миг, давайки си сметка, че един положителен отговор на въпроса, който се готвеше да зададе, ще го нарани дълбоко. После преглътна и довърши: — Дали моята дарба е част от Тао-тао?

— Не — твърдо отвърна Лианг, ясно доловила напрежението в душата му. — Нея аз съм наследила от майка си, а тя не е имала нищо общо с танжин.

— Но какво могат да търсят танжин тук, в Сингапур?

— По природа те са скитници — отвърна майка му. — Много от тях са емигрирали в Япония още преди триста години. Танжин никога не са доволни, вечно търсят нови територии. Вероятно, защото никога нищо не са притежавали.

— Какво искаш да кажеш?

— Тао-тао е едно доста нихилистично бойно изкуство — въздъхна Лианг. — Танжин са безмилостни, неспособни да се вълнуват като теб или мен. В резултат на това не притежават нищо и завиждат на онези, които не са като тях. В допълнение притежават изключителната способност да проникват навсякъде, често се наемат да вършат мръсната работа, която за обикновените хора е недостойна и отвратителна. На това ги учи Тао-тао.

Со Пенг вероятно долови нещо в гласа й или пък в чертите на лицето и. Във всички случаи не можа да сдържи това, което искаше да каже:

— Не това са причините за присъствието им в Сингапур.

Още докато го казваше, усети, че това е чистата истина. После отново почувства магнетичната радиация на духа й, могъща и пулсираща като самата Земя.

Тя дълго мълча, после бавно поклати глава и каза:

— Со Пенг, точно тези думи ми каза, когато се появи в съзнанието ми малко преди да се родиш — „Не това са причините за присъствието им в Сингапур“. Тогава ние с баща ти все още не живеехме тук. Бяхме се установили в околностите на Куала Лумпур, близо до калаените мини. И през ум не ми минаваше да се местим в Сингапур, а след видението реших никога да не правим това.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Животът, Со Пенг — усмихна се тя. Очите й някак изведнъж бяха поели част от течната неуловимост на водата, край която седяха. — С течение на времето разбрах, че не съм само обикновен носител на нов живот, а и нещо като контейнер на познанието, което също трябва да бъде прехвърлено на поколението ми. Много скоро след пристигането ни тук аз вече знаех, че танжинският ми произход и предстоящото ти раждане са неща, в които няма нищо случайно. Двете бяха неразривно свързани. Страхувах се от тази връзка, тръпнех от ужас, че ще чуя думите: „Не това са причините за присъствието на танжин в Сингапур“.

Майка му отпусна глава на гърдите си. Години по-късно Со Пенг щеше да си спомни, че в онзи миг целият град му се стори застинал в нереална и някак страшна неподвижност. Наистина странна, тъй като отлично познаваше вечното оживление на този град.

— Наистина не това са причините за присъствието на танжин в Сингапур — промълви Лианг. — Те са тук, за да ме върнат обратно в Жиу.

След тези думи настъпи дълго мълчание. Измина доста време преди Со Пенг да се отърси от шока.

— Но защо им е било необходимо да убиват двамата търговци? — попита той. — Ти изобщо не ги познаваш.

— Не допускай грешката, която допуснаха всички — предупреди го Лианг. — Тук не става въпрос кого са убили танжин, а как са го убили. Методът на убийството съобщава за присъствието им тук. Те ме предупреждават, че ще умра, ако не се подчиня.

— Искаш да кажеш, че са отнели два човешки живота, само за да те предупредят?