Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Пясъкът вече тъмнееше от туловищата на костенурките, Со Пенг и Жао Хсия си разменяха до един изпълнен с напрегнато очакване поглед. Физически доста се различаваха — висок и строен, Со Пенг стърчеше с една глава над дребничкия жилав малаец, но това, което ги обединяваше, беше огромната дързост и любопитство, пред които бяха безсилни всякакви религиозни и етнически обичаи. Бяха двама смели авантюристи, събрани от непреодолимото привличане, което изпитваха към необикновеното, към различното…

Бавно и внимателно момчетата напускаха укритието на храсталаците и започваха да пълзят по корем през пясъка. Стигнали до първата костенурка, те се заковаваха на място, после Жао Хсия леко докосваше черупката й. Задъхан от възбуда, Со Пенг гледаше как животното скрива глава и крака в сигурното си убежище от дебела кост, меко проблясваща под слабата светлина на звездите. После двамата заедно обръщаха костенурката и събираха яйцата под нея.

Оттегляйки се обратно в крайбрежните храсталаци, те внимателно чупеха яйцата и почваха да пият гъстото им пихтиесто съдържание. Поглъщането на този забранен деликатес се придружаваше от доволно сумтене и мляскане.

Когато Со Пенг беше почти единайсетгодишен, семейството му се премести в Сингапур. Той дълго се питаше какво ли е станало с Жао Хсия, дали някога пак ще лежат в напрегнатия мрак на Рантау Абанг в очакване на забранения лов.

Странно, но Со Пенг нито веднъж не се замеси в многобройните незаконни дейности, в които бе замесено почти цялото пъстро население на големия град. А още по-странно беше, че младежът намери истинското си призвание благодарение на жестоко убийство.

В рамките на десет дни бяха убити двама от най-известните търговци на Сингапур. Лятото беше в разгара си, придружено от незапомнени горещини. Под лъчите на безмилостното слънце се топеше дори обикновено прохладното крайбрежие, океанът бе гладък като стъкло, скован от необичайна неподвижност. Въздухът не помръдваше, изкуственото течение, предизвикано от големите домашни вентилатори, приличаше на гъстата мътилка, трупаща се край подпорните колони на многобройните пристани.

Убийствата възбудиха духовете, това бе доста необичайно за тукашното общество, обикновено напълно равнодушно към честите прояви на насилие. Британските власти ги приписаха на контрабандистите, които вечно воюваха помежду си. На друго мнение обаче бяха членовете на многобройната китайска общност в града. Двамата търговци бяха убити на четвърто и съответно на четиринайсето число от месеца, а четири беше числото на смъртта. Ето защо китайците бяха убедени, че става дума за разчистване на сметки, че жертвите са били наказани за минали грехове от своите роднини. Малайците също бяха на мнение, че става въпрос за отмъщение, тъй като в устите на жертвите бяха открити свински крачета — нещо особено унизително за мюсюлмани като тях. Същевременно бяха сигурни, че убийците са европейци, тъй като нито мюсюлмани, нито будисти биха си позволили такава гавра с религиозните обичаи.

Теорията на Лианг, майката на Со Пенг, бе напълно различна. Видяла с очите си странните метални звезди с осем остри като бръснач лъча, които полицията бе измъкнала от гърлата на жертвите, тя идентифицираше техния убиец е една-единствена дума: танжан.

Според нея танжан е човек, който няма бог, не принадлежи към никаква религия и следователно не си дава сметка за светотатството. Танжаните живеят по собствени закони, които рязко се различават от законите на обществото. Всеки от тях е затворен в царството на собственото си съществование, пропито от мрака и злокобието на нощта — единствения им истински дом.

Разбира се, целта на този разказ беше да сплаши братята и сестрите на Со Пенг. Лианг притежаваше силно изразено „янг“ — тоест мъжкото качество да възпитава децата си посредством страха. Живееше на този свят заради децата си и това до голяма степен се дължеше, според подозренията на Со Пенг, на брака й с човек като баща му. Той не проявяваше абсолютно никакъв интерес към поколението си и очевидно го приемаше като неизбежна последица от сексуалните си контакти с представител на противоположния пол. Докато самите тези контакти приемаше с явен интерес.

— Сега ще учат и няма да мислят за глупости — каза майка му, останала насаме със Со Пенг.

— Вероятно всичко това за танжаните е лъжа, така ли? — попита я Со Пенг.

— Не е лъжа, но не е и истина — отвърна майка му.