Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Но времето не й достигна. Силуетът се стовари върху нея с такава сила, че всичкият въздух напусна дробовете й с болезнено свистене, тялото й отхвръкна назад с лекотата на гумена топка и с цялата си тежест се стовари върху масичката за кафе на доктор Ханами, пръскайки на ситни късчета стъкления плот.

Гърбът й влезе в болезнено съприкосновение със стената, главата й отхвръкна назад, пред очите й се появиха сини кръгове, от устата й най-сетне се откъсна вик на болка и ужас. Но той остана неуловим, потънал в грохота на счупените стъкла. Томи се опита да се изправи, но безсилно се отпусна назад. Главата й тежеше като олово, в стомаха й се събра тежка топка, пригади й се… С всички сили се бореше да си поеме дъх, не беше в състояние да върши нищо друго.

Всичко това се случи в рамките на една-две секунди. Време, напълно достатъчно за някогашния Никълъс да се обърне, да направи светкавична преценка на ситуацията и да подбере най-подходящата тактика срещу неизвестния нападател.

Но този Никълъс беше друг. Умът му бе разфокусиран, без способността да „потъва“, без любимото си „Гецумей но мичи“ той не беше в състояние да реагира смислено и адекватно на извършеното срещу Томи нападение.

Стана му ясно, че убиецът на доктор Муку е изхвърлил Ханами през прозореца, а после е увиснал от външната страна на прозореца, залепен за бетона и стъклото на високата кула като гигантска муха. А от хладната целенасоченост на нападението срещу Томи стигна до заключението, че този човек е чакал именно тяхната поява.

Способността му да разсъждава бе напълно ненакърнена, липсваше му онази малка брънка, която превръщаше разсъжденията в действие.

Изправен срещу черния силует, Никълъс си даде сметка, че има работа с нинджа. Само опитен нинджа е в състояние да планира и осъществи две толкова жестоки убийства. Само опитен нинджа е в състояние да виси на гладката фасада на сградата, двайсет етажа над повърхността на земята, само нинджа може да елиминира съпротивата на полицейски служител с такава лекота.

Никълъс почувства как в стомаха му се свива противната топка на страха. Знаеше, че неслучайно се изправя срещу нинджа, точно когато е лишен от своите: бойни качества.

Всичко е истина — той е широ нинджа и толкоз. Напълно беззащитен, обект на неизвестно нападение. Което означаваше, че тъмният силует насреща му е нещо повече от нинджа. И същевременно по-малко.

Никълъс прочете една безмълвна молитва.

Фигурата, останала за миг напълно неподвижна, изведнъж се превърна в ураган от движения, всяко — по-светкавично и по-неуловимо от предишното. Смътно си даде сметка, че някога бе владял всички тези неща.

Опита се да се подготви по някакъв начин за предстоящата атака, но силуетът беше отгоре му, още преди да успее да настрои мислите си в подобна посока.

Болката избухна в нервните възли на гърдите, стомаха и слабините му, а после — като поредица от падащи пред очите му маски, Никълъс усети как се парализират различни части на тялото му. Болката не се локализираше само в местата на нанесените удари, а някак прекъсваше връзката между нервните клетки и тялото му сякаш започна да се разпада.

Мускулите му се издуха, а после се свиха на топка и престанаха да му се подчиняват. Пулсиращи спазмодично от избухващите в нервите ослепителни експлозии на болката, те сякаш се превърнаха в огромна, но куха като балон маса.

Атаката беше методична, с почти научна прецизност неутрализираше отделни сектори на тялото му. Никълъс си даде сметка, че е напълно безпомощен пред тази смразяваща методичност. Тук не ставаше въпрос за постигане на победа. Това бе нещо съвсем различно. С клинична точност противникът демонстрираше своето огромно превъзходство. Душата на Никълъс се сгърчи от отчаяние. Как ще живее като широ нинджа, как да обърне гръб на всичките си познания по нинджуцу?

Отговорът на този въпрос беше съвсем очевиден. Няма да живее. Трябва да умре.

В това се съдържаше основната поука от безмилостното нападение.

Томи бавно започна да се съвзема от яростното нападение. Опряла гръб на стената и поемайки въздух на кратки тласъци през спазмодично отворената си уста, тя постепенно се освободи от замайването и разбра, че пистолетът вече не е в ръцете й.

Осъзнала, че сянката се е нахвърлила върху Никълъс, тя отчаяно започна да търси оръжието. Откри го на пода, на метър-два от дясната си ръка. Оттласна се от стената е болезнено стенание и запълзя натам. Пръстите й докоснаха ръкохватката, дланта й се уви около нея. Миг по-късно дулото на пистолета се насочи в тила на нападателя. Стотна от секундата, преди да натисне спусъка, тя изведнъж си даде сметка, че се е прицелила в Никълъс и в гърлото й се надигна противна на вкус жлъчка.