Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Въпросът е на живот и смърт, господин Линеър — изравни крачка с него Томи. — Става въпрос за вашия живот! За вашата смърт! — Той объркано замълча и тя незабавно се възползва от паузата: — Исках да ви съобщя това по по-дипломатичен начин, но вие не ми оставихте друг избор. Според едно шифровано съобщение, което прехванахме и дешифрирахме едва вчера, вие сте набелязан за ликвидиране от терористичната група „Червена армия“ и това трябва да стане в рамките на една седмица, считано от днес. Аз бях…

Последните думи на Томи потънаха в остър писък, многократно усилен от ехото между гигантските небостъргачи. В следващия миг някаква сянка се стрелна между тях и блестящия диск на слънцето и с глух тътен се стовари на тротоара, само на три-четири метра от краката им.

— Господи! — ахна Никълъс. — Самоубиец!

Томи вече си пробиваше път през светкавично насъбралата се тълпа. Никълъс я последва и през гърбовете на любопитните зяпачи я видя да коленичи до неподвижната мъжка фигура на плочника. Човекът бе паднал на опашката си, счупванията на гръбначния стълб и крайниците му бяха толкова многобройни, че в обезобразеното тяло не можеше да се открие нищо човешко. Кръвта рисуваше странни шарки по бетона, осеян със ситни късчета стъкла, някои от които бяха оцветени в розово, червено или тъмнокафяво.

Томи протегна леко потрепващата си ръка и извърна главата с лице към тях. Задната й част бе смазана изцяло, но лицето, макар и обляно в кръв, беше общо взето запазено.

— Пресвети Боже! — възкликна Никълъс и Томи рязко вдигна глава.

— Познавате ли този човек, господин Линеър?

— Да — кимна Никълъс. — Това е доктор Ханами, хирургът, който ме оперира. — После вдигна глава и ясно видя тъмната дупка във фасадата на сградата. Тя зееше точно там, където се намираше приемната на лекаря.

Двамата се изправиха и започнаха да си пробиват път през възбудено жестикулиращата тълпа. Във фоайето Томи показа картата си на униформената жена от рецепцията и й нареди да извика полиция. После се приближи до Никълъс и двамата се насочиха към асансьора.

— Според правилника вие не трябва да идвате о мен — каза Томи. — Все още нямаме никаква представа какво се е разиграло горе.

Никълъс не каза нищо, очите му внимателно опипаха лицето й.

— Може би е скочил сам, но може и да са го хвърлили — добави тя.

— Кой би искал да убие един хирург? — промълви той.

— Отмъщение за несполучлива операция — сви рамене Томи. — Защо „Червената армия“ пък ще иска да убие точно вас?

— Вие ще кажете — не сваляше очи от нея Никълъс. — Аз нямам абсолютно никаква представа.

— Позволявам ви да дойдете с мен, защото имам официална заповед да действам като ваш телохранител — продължи предишната си мисъл Томи. — Но се озовавам на местопроизшествие, което най-вероятно е свързано с умишлено престъпление и трябва да реагирам. А вие трябва да ме придружите.

— Иначе бихте ме спрели, така ли?

— Точно така — отвърна Томи. — Бих ви спряла.

— И как бихте го сторили? — наведе се към нея Никълъс. Съвсем не му беше до тъпи трикове и празни разговори с непознати.

Вратата на асансьора се плъзна встрани и двамата се втурнаха към кабинета на доктор Ханами. В приемната се сблъскаха с пребледнялата сестра, която ги гледаше с огромни, потъмнели от ужас очи. Беше прегърнала някаква прегърбена жена, очевидно пациентка, която плачеше с неравни, почти конвулсивни вопли.

— Позвъних на полицията — каза сестрата, без да се обръща към никого, после леко кимна с глава при вида на служебната карта на Томи. — Онази врата там… Тя води към кабинета на доктора.

— Кой беше последният ви пациент? — попита Томи.

— Този — отвърна сестрата и посочи Никълъс.

— Никой ли не влезе при доктора след напускането на Линеър-сан?

— Не зная — отвърна сестрата. — Докторът ме помоли този час да остане свободен.

— Не видяхте ли някой да влиза, след като си тръгна Линеър-сан?

— Не.

— Стойте тук — обърна се към Никълъс Томи.

— Как не! — понечи да възрази той, но видя револвера в ръката й и млъкна.

Томи натисна бравата и рязко блъсна вратата. Откъснати от корниза, металните щори прошумоляха от течението. Вляво от прозореца се намираше отрупаното с хартии бюро на доктор Ханами, въртящият се стол бе обърнат с облегалката към вратата — сякаш докторът бе скочил в бездната направо от него. Видяха, че до перваза е подпрян столът за посетители — очевидно той е бил използван за счупването на херметически запечатания прозорец.