Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Но те всички са били жени, нали?

— Така е — кимна Сенжин.

— И всички са били млади и красиви — продължи доктор Муку. — Значи е близо, много близо. Скоро ще започне да ги залива със семето си… — Ръката му се насочи в гърдите на Сенжин, сякаш убеден, че именно той е обектът: — Видите ли, нашият приятел скоро ще проумее, че актът на еякулацията му е сходен с натискането на спусъка. И ще идентифицира изхвърлянето на спермата с излитането на куршумите…

Сенжин седеше напълно неподвижен.

— Изглеждате абсолютно убеден в това, докторе.

— В моята област нищо не е сигурно, Сенжин-сан — сви рамене доктор Муку. — Ние винаги правим догадки и се стремим те да бъдат максимално логични. Подобно на детектив, аз внимателно се промъквам през развалините на разбитата психика. Сигурен съм, че моят начин на действие е твърде близък до вашия по време на разследване. И двамата търсим уликите, които ще ни позволят да сглобим правдоподобна версия за причините на трагедията. Нима вие не прибягвате понякога до предчувствия, за да разрешите загадката?

Сенжин ясно разбра накъде отиват нещата. Доктор Муку не само бе изоставил ролята на пасивен слушател и бе започнал да го разпитва, но и вече съвсем конкретно го насочваше в посоката, която си беше предначертал. „Ние двамата“, „Нима и вие понякога…“ — това беше част от методологията на опитните следователи, които се стремят да увлекат заподозрения в разговор на общи теми, с цел да изтръгнат искрени отговори на своите въпроси.

— Предчувствията, за които говорите, вършат работа само във филмите и романите, тъй като авторът контролира съдбата на своите герои — отвърна тихо той.

Доктор Муку се приведе напред и впи поглед в очите му.

— Но нима това не се случва и в живота? — попита той. — Животът контролира изцяло нашата карма, ние никога не държим в ръце собствената си съдба.

Сенжин се усмихна. Равновесието на силите започна да се променя, бавно и незабележимо, но напълно осезаемо. Колкото повече се увличаше в разпита доктор Муку, толкова по-самоуверен ставаше. Но по този начин разкриваше по-ясно своята тактика, ставаше по-малко опасен, изпускаше ситуацията от контрол.

Време е да го просветя още малко, помисли си Сенжин, после вдигна глава и попита:

— Чували ли сте някога за Кшира, Муку-сан?

— Не, мисля че не съм.

— Кшира е една особена форма на духовно и физическо състояние, която далеч превъзхожда философските убеждения — започна Сенжин. — Тя е една цяла вселена, изразяваща се чрез езика на звуците и светлината.

— Моля? — объркано примигна доктор Муку.

Сенжин запали цигара и я остави да гори, без да дръпне нито веднъж от нея.

— Езикът на звуците и светлината — повтори той. — Вие несъмнено сте чували за „ки“ — основната движеща сила на всичко в този свят — хора, животни, морето, горите, самата наша планета. А истинските сенсеи на Кшира са направили едно забележително откритие — „ки“ съществува под различни форми. За тяхното овладяване е необходима могъща машина, задвижвана от невероятно количество психическа и физическа енергия.

Ясно видя скептицизма, изписал се върху лицето на доктор Муку. Не се изненада. По отношение на човешкия разум доктор Муку ще остане завинаги окован в тесните рамки на съвременната аналитична мисъл. В очите на Сенжин той беше просто един патетичен инвалид, неспособен да разбере нищо извън това, което го бяха учили в университета.

— Особеното при учението Кшира е неговата изключителна гъвкавост — добави Сенжин и рязко се приведе напред. Дръпна от цигарата си и тя изведнъж започна да съска, излъчвайки странна синкавобяла светлина.

Лявата ръка на Сенжин покри лицето на психиатъра със светкавична бързина, той не успя дори да помръдне. Палецът му повдигна очилата на доктора, металните рамки се плъзнаха по потното му чело. После пламтящият край на цигарата се заби дълбоко в лявото око на психиатъра, пръстите на Сенжин стискаха лицето му в желязна хватка.

Ръцете на доктор Муку се вкопчиха в китката на Сенжин, натъпканата с фосфор цигара продължаваше да прогаря окото му. От устата му се откъсна протяжен вик, който бързо затихна в гърлото му и се превърна в приглушено гъргорене.

Сенжин го гледаше така, както се наблюдава интересен сериал по телевизията.

— Обектът не е убивал само жени — прошепна в ухото му той, а на устните му се появи насмешлива усмивка. — Млади и красиви жени… — Връщаше обратно неотдавна подхвърлените от психиатъра предположения. — Вие сбъркахте, доктор Муку. Сбъркахте както за мен, така и за всичко останало!