Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Миг по-късно доктор Ханами му поднесе чая. Едва след като в порцелановите чашки не остана нито капчица, доктор Ханами се облегна назад и каза:

— А сега започвайте. От самото начало, искам да чуя всичко!

— Искам да поговорим за някои детайли в поведението на обекта, които до този момент са ми убягвали — каза доктор Муку, едва изчакал Сенжин да се разположи на стола.

Фактът, че доктор Муку поема инициативата в психоаналитичните разговори, беше доста необичаен. А Сенжин приличаше на странните дълбоководни риби, населяващи дъното на океана, които виждат в пълен мрак, макар че често самите те са лишени от очи. Без никакъв видим признак той вече знаеше, че доктор Муку се приближава към истината.

Беше сигурен, че психиатърът вече подозира липсата на този въображаем „обект“ — психопат, дори нещо повече — досеща се, че Сенжин е този „обект“.

Разбира се, в това се съдържаше и елемент на опасност. Но дори Сенжин да му признаеше всичко още в този миг, докторът беше безсилен да стори каквото и да било. Железните правила на професията му забраняваха да разкрива тайните, които обсъжда с пациентите си, а и самият Сенжин му бе дал да разбере още при първата им среща, че всичко трябва да си остане между тях.

Доктор Муку бе приел тези условия с готовност и някакво безразсъдство, които, Сенжин беше сигурен в това — отговаряха съвсем точно и на неговото желание. В резултат на това отношенията помежду им станаха съвсем различни, дори вълнуващи — разбира се, от гледна точка на Сенжин. В тях се усещаше наличието на скрита борба за надмощие, оформянето на нещо като фронтова линия — все още аморфна, но именно затова променлива и непредвидима.

Имаше нещо общо между двамата в тези отношения — примката около шията на Сенжин се затягаше все по-плътно от пухкавите ръце на доктор Муку, смъртоносният им танц ставаше все по-интимен и Сенжин чувстваше силата на ерекцията си. Една вена на слепоочието му пулсираше от кипналата кръв, животът му имаше смисъл само когато играеше тази смъртоносна игра.

— Например, в каква среда е израснал обектът? — продължи доктор Муку. — Нормално ли е било неговото семейство?

— Какво разбирате под „нормално“? — не можа да сдържи насмешката си Сенжин. — Нали психологията отрича този термин и го окачествява като напълно фалшив?

— Това може да е вярно за психологията, но не и за психотерапията — убедено отвърна доктор Муку. Усмивката му, хитра и многозначителна, ясно казваше: „Вие сте наясно с това, защото сам не сте нормален, Сенжин-сан“… — Разбира се, общо погледнато вие сте прав — в абстрактното винаги има някаква норма, която е статистически обозрима. Но реалният свят е нещо съвсем друго. Голяма част от психозите се коренят в семейния живот на индивида, при това от най-ранната му възраст. Като имам предвид насоката на нашите разговори, ние можем да използваме термина „нормален“, тъй като съм готов да се обзаложа, че обектът ни не е имал нормално детство.

— В какъв смисъл? — приведе се напред Сенжин.

Доктор Муку сви рамене.

— Може би майка му е била проститутка, може би той си мисли, че е бил изоставен от нея… Това е най-вероятната причина за манията му по отношение на Кийохиме и жената-демон. — Лицето на доктора беше в сянка, тъй като двамата седяха в малката задна стаичка и той бе с гръб към тясното прозорче. На слабата светлина то изглеждаше като направено от маджун. — Възможно е дори наличието на кръвосмесителни отношения между обекта и неговата майка. В този случай чувството на вина е твърде обременително за неоформената детска психика. И съвсем естествена би била реакцията му да се „освободи“ от тези нежелани чувства, като ги насочи извън себе си, като ги превърне в нещо друго — в случая то е убеждението за вроденото зло у всяка жена. Най-удобен начин за това е да повярва, че майка му е причината за неговите забранени сексуални усещания, предизвиквайки ги с думи и действия. — Очите на доктор Муку възбудено проблясваха зад кръглите стъкла на очилата. — Има ли смисъл този ход на мислите ми? Звучи ли ви познато?

— Откъде мога да знам? — равнодушно отвърна Сенжин.

— Вие просто познавате обекта по-добре от мен.

— Тъй ли? — вдигна вежди Сенжин. — Аз пък започвам да си мисля, че никой от нас не го познава достатъчно.

— Какво ви кара да мислите така, Сенжин-сан? — попита доктор Муку и притеснено се размърда в стола си.

— Преди всичко загадката около сексуалното поведение на обекта. Доколкото ми е известно, той не е насилил нито една от своите жертви.