Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

От Томи се стичаше вода направо на пода, но на Негодника това очевидно не правеше никакво впечатление. От време на време Томи изпитваше остра необходимост да се откъсне от суровата действителност, изпълнена с натиск от страна на мъжете, постоянен страх от неодобрение и срам. Тук тя потъваше дълбоко в пълния хаос сред оглушителната музика, съпроводена винаги с ведрото настроение на Негодника. Помагаше му в това, с което си запълваше времето в момента, и се чувстваше полезна, оценена по достойнство. Но тази вечер имаше нужда от размисъл, затова направи необходимото да го измъкне от бърлогата и да го заведе на вечеря.

Отидоха както обикновено в любимия си, макар и малко старомоден ресторант „Коянаги“, където винаги си поръчваха „унаги“ — варена змиорка, което беше й специалитет на заведението.

— С какво се занимаваше у вас? — попита го Томи, след като се настаниха и отпиха по глътка бира „Сапоро“.

— Нали ме знаеш — заля я с ослепителната си усмивка Негодника. — Вечно човъркам нещо. Сега създавам една специална софтуерна сонда, която може да проникне във всички компютърни програми, независимо от секретното им кодиране.

— Не беше ли измислено вече подобно нещо?

— Любителските вируси? Да, употребяват се известно количество, но са слаба работа. А ако правителството пипне авторите им, ще ги пъхне в пандиза до следващата световна война! — Ослепителната усмивка отново се появи на лицето му: — Моята сонда е нещо съвсем различно. Нарекъл съм я РИНРИС, което означава Ръчно Изработен Неоткриваем Разбивач на Интегрални Схеми.

Видял недоумението, изписано на лицето й, Негодника се ухили почти до ушите.

— Обяснението на дългото й име е в това, че РИНРИС има способността да се АДАПТИРА, тоест да мисли, макар и по доста особен начин. Всяка секретна програма е снабдена с индивидуална защита. И ако искаш да проникнеш в нея, трябва да си изработиш съответната програма. Моята сонда е направена така, че да прониква във всякакви кодове.

Томи се засмя. Често се смайваше от гениалните му идеи.

— Значи правителството не трябва да знае с какво се занимаваш!

— Аха — отпи голяма глътка бира Негодника. — И няма никакъв шанс да научи.

— Нещо не ми е съвсем ясно — погледна го озадачено Томи. — Работиш в „Накано Индъстриз“ — една от най-големите електронни корпорации в страната. Правителството наблюдава работата на „Накано“ така, както наблюдава и всички останали големи производители.

— О, наблюдава ни, разбира се. Хора от МИТИ най-редовно провеждат съвещания с нас. — Негодника млъкна, изви врат и огледа вътрешността на ресторанта. Движенията му бяха пропити с такава точна пародия на уплашен шпионин, че Томи избухна в смях. После очите му се върнаха на лицето й: — Работата е там, че моят шеф ръководи отдела за проучвания и развойна дейност в „Накано“. И сам казва, че хората от МИТИ изобщо не ни обръщат внимание, тъй като работата ни е предимно теоретична.

Негодника опразни чашата си и поръча нови две бири.

— Моят шеф е вицепрезидент на „Накано“ — продължи той. — Бачкам при него вече от година и половина. В началото започна да ми проверява разработките, после ме извади от инженерния отдел и цяла седмица си говорихме. Изглежда съм издържал някакъв неизвестен изпит, тъй като преди около шест месеца ми възложи да разработя тази сонда, за която мечтая отдавна. В нея няма нищо теоретично, мога да те уверя… И на практика тя ще влезе в действие всеки миг. — Усмивката отново се появи на лицето му: — Казаха ми да не споделям това с никого, но мисля, че за теб мога да направя изключение.

Негодника си е все същия, помисли си Томи. Неизменно действа по свои собствени правила, измислени в движение.

— Хей! — викна внезапно той. — Помниш ли как отпразнувахме измъкването ми от инженерния отдел?

— Нима мога да го забравя? — засмя се Томи. — Купонът продължи през целия уикенд. А ти помниш ли онази моя колежка, дето цяла нощ разправяше разни истории за призраци?

— Ти май се майтапиш! Аз съм доволен, че помня дори името си след онзи запой! Май видяхме сметката на цяла каса уиски „Сънтъри“, а?

— В компанията на още няколко — усмихна се Томи. — Такива бяха времената.

Негодника пресуши бирата си, но не пропусна да забележи как усмивката изчезва от лицето й като увехнало вишнево цветче.

— Виждам, че тази вечер си тежка — рече той. В неговия речник „тежко“ беше синоним на „тъжно“, а „леко“ — на „весело“. — В такъв случай си попаднала точно на когото трябва. Какво увеси камъка на шията ти?