Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Джордж Шиъринг млъкна насред тъжните си слова, мястото му зае плътният гърлен глас на Грейс Джоунс, който влезе в странен синхрон с монотонния грохот на прибоя. Брандинг отново си спомни за дългия следобед в леглото и с изненада откри, че отново се възбужда. Представи си голото тяло на Шизей върху чаршафите и желанието запулсира в кръвта му със силата на наркотик.

Изправи се и усети, че широките му панталони от бял памук вече бяха направили палатка. Бутна мрежестата врата и отгоре му се стовари богатият глас на Грейс Джоунс, в главата му нахлуха спомени. Тръгна през просторния хол, навлезе в дългия извит коридор. Музиката го придружаваше като верен приятел. До слуха му долетя пръскането на душа и той отвори вратата на банята.

Вътре беше горещо и пълно с пара. Брандинг дръпна ципа и смъкна панталоните си, после съблече и кенарената си риза. Зад матовата завеса долавяше очертанията на тялото на Шизей. Беше изправена с гръб към него, ръцете й бяха вдигнати към главата на душа и я държаха съвсем по начина, по който бяха държали и него.

Той беше възбуден до крайност, слабините му пулсираха, въздухът свиреше между полуотворените му устни. Имаше чувството, че отново е на двайсет и пет години и е страхотна машина за любов.

Гледаше как Шизей разтрива тялото си и се усмихваше. Спомни си, че тя бе отказала да се обърне с гръб. Но сега ще я обладае изотзад — така, както го правят дивите зверове и както Брандинг никога не го бе вършил — нито със съпругата си, нито с приятелките, които бе имал преди Мери.

Трепереше от страст, неясните очертания на тялото й зад тънката завеса го възпламеняваха, възбуждаше се дори от самата матова материя, обсипана със ситни виолетки, между които криволичеха водните капчици.

Брандинг сграбчи завесата и рязко я дръпна встрани. После се закова на място, парализиран от гледката, която се разкри пред очите му.

Беше един от онези редки мигове в живота на човека, които траят една десета от секундата, не повече, но въпреки това остават завинаги запечатани в съзнанието. Образът се забива в ретината на окото, а после прогаря дълбока дупка в паметта и остава завинаги там. За Брандинг този миг приличаше твърде много на един друг — когато разбра, че дъщеря му страда от дислексия 5 5 Рядка болест, изразяваща се в неспособност да се възприема писано слово (да се чете). — Б.пр. , а също и на онзи, в който проумя, че Мери — жената, която обичаше, не изпитва никакво влечение към секса. В живота на човека има кратки, но изпълнени с огромно напрежение мигове, които го променят изцяло.

И този миг беше някак хаотичен, подобно на другите като него. Брандинг гледаше гърба на Шизей, по-точно съвършено татуирания паяк върху него. Беше огромен и покриваше цялото разстояние между раменете и ханша. Осем яркочервени очички светеха на малката глава, от долната й част стърчаха два чифта пипалца, чието предназначение беше да изпускат лепкавите отровни секрети за омаломощаване на жертвата. Осем космати крачета се простираха по посока на плешките, долните опираха чак в стегнатия таз на младата жена.

После Шизей реагира. Главата й рязко се извърна назад, торсът й се раздвижи. Тръбните мускули се разиграха и паякът изведнъж оживя, отвратителното му тяло сякаш затанцува в такт с музиката на Грейс Джоунс.

Брандинг изкрещя.

Сигурно полудявам, помисли си Томи. С настъпването на нощта заваля, дъждът се спусна като завеса след последната реплика на актьорите. Беше червен дъжд или пък син — в зависимост от цвета на блестящата реклама, под която минава човек.

Токио изглеждаше задръстен от огромно количество чадъри, насочени под точно определен ъгъл срещу поривите на вятъра. Улиците се превърнаха в поля от неспокойни черни цветя, подмятани от поривите на вятъра. Капките влага се стичаха по изпънатия найлон или оризовата хартия.

Светлините на фаровете, подобно на странни, размазани от дъжда театрални прожектори, осветяваха лица и ръце, принадлежащи сякаш на гигантска стоножка, която си пробива път през огромния град.

Томи се прибираше от работа, но когато видя ярко осветения вход на една зала за пачинко 6 6 Японска игра, при която се хвърлят топки по определени цели. — Б.пр. , тя без колебание се насочи натам. Краката й бяха мокри, омръзна й да гази из локвите, в които я тикаше огромната гъсеница.

Беше се опитала да открие местонахождението на Никълъс Линеър. Позвъни в „Сато Интернешънъл“, но там нямаха представа къде може да бъде. Домашният му телефон даваше свободно. Набра за втори път „Сато Интернешънъл“ и поиска да разговаря с някой от вицепрезидентите. Този път научи причините за отсъствието на Никълъс и поиска телефонния номер на лекуващия лекар. Тук извади късмет, тъй като от кабинета на доктор Ханами й съобщиха, че утре в десет сутринта господин Линеър ще се яви на контролен преглед. Томи реши да го изчака там.