Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Джъстин усети как в стомаха й се свива хладната змия на страха. Едновременно с това се чувстваше странно изпразнена, сякаш тази змия беше нематериална, принадлежеше на друг, недействителен свят.

— Какво искате да кажете? — прошепна тя.

— Когато човек, който владее „Гецумей но мичи“, изведнъж открие, че това състояние е изчезнало… — Нанги млъкна, сякаш не беше сигурен, че трябва да продължава, после се овладя и тръсна глава: — Тогава, госпожо Линеър, загубата му е огромна. Представете си, че губите всичките си сетива едновременно — зрение, слух, вкус, обоняние, докосване… И ще получите само бледа представа за загубата на „Гецумей но мичи“. Повтарям — бледа, съвсем бледа представа!

— Не мога да си представя подобно нещо! — промълви Джъстин, усещайки как й призлява. — Това ли се е случило с Никълъс?

— Само той може да отговори на въпроса ви, госпожо Линеър. А аз се моля с цялата си душа състоянието му да се дължи на други причини!

— Когато Лю Кроукър изгуби ръката си, аз останах с чувството, че Никълъс иска да забрави своите способности на нинджа — каза Джъстин. — Възможно ли е този етап от живота му да е приключил?

— Ще приключи само със смъртта му — поклати глава Нанги, а ръцете му се сключиха здраво — сякаш отново искаше да се моли. — Трябва да разберете, че нинджуцу не е нещо, което можеш да включваш и изключваш по желание, не е нещо, което решаваш да усвоиш и го правиш — като чужд език например. Веднъж усвоено, то остава завинаги в душата на човека, превръща се в неразделна част от неговата същност. — Нанги се извърна с цялото си тяло към нея и попита: — Вие несъмнено сте чувала, думата „мичи“ или пък сте виждала нейния йероглиф, нали?

— Да — кимна Джъстин. — Означава пътека или пътешествие.

— Но също и дълг — добави Нанги. — Когато човек говори за „мичи“ като за пътека, той има предвид онази пътека, по която би поел само в случай на крайна необходимост. На практика „мичи“ е пътешествието в живота. Веднъж започнало, то не може да се върне назад.

— Но човек положително може да промени живота си, нали?

— О, да — съгласи се Нанги. — Но само в рамките на „мичи“.

Сърцето на Джъстин натежа, сякаш стана от олово.

— Значи, веднъж избрал нинджуцу, Никълъс цял живот ще си остане негов роб — тихо прошепна тя.

— Може би нинджуцу е избрало него, госпожо Линеър — рече Нанги с някак натъжено лице. — Не бива да пренебрегваме тази вероятност. Но ако е така, кармата на Никълъс все още е пред него.

— Но защо? Какво е това, което прави нинджуцу толкова могъщ господар на човешката съдба?

Нанги се поколеба, после реши да й каже истината.

— Нинджуцу е много древно изкуство — започна той. — По-древно дори от самата Япония.

— Значи не са го създали японците?

— Не. Нас не ни бива в създаването, силата ни е по-скоро в усъвършенстването. Езикът ни и голяма част от нашата култура са създадени в Китай. Като пример ще посоча китайската писменост — ние сме я взели от тях, а след това сме я модернизирали и опростили до нивото на днешния литературен японски език. Това е нашият стил. Същото е станало и с нинджуцу. Корените му се крият някъде в Китай, но никой не знае точно къде, кой е бил сенсеят, приложил го за пръв път в живота. Според мен това изкуство е по-скоро синтез между много древни бойни умения, филтрирани и обогатени в течение на много векове. Част от неговата сила се крие в самата му древност, а останалото е просто онзи мистицизъм, който неотразимо привлича към него определени хора. — Леко се усмихна и добави: — Ако искате да ви дам един съвсем европейски пример, бих казал, че никой не може да си представи великия магьосник Мерлин да зареже изкуството си, за да стане, да речем, фермер…

Джъстин се чувстваше неуверена, по тялото й пробягаха хладни тръпки.

— Може би ще успеем да помогнем на Никълъс, ако научим нещо повече за произхода на нинджуцу — прошепна тя.

— Това е невъзможно, госпожо Линеър. Вие искате да опознаете непознаваемото.

Сега пък и се стори, че всички са попаднали в някакъв лабиринт, но от този лабиринт все трябва да има изход.

— Казахте, че между черното и червеното нинджуцу има огромна разлика — по-голяма дори от разликата между християнските религии — внимателно го погледна тя. — Не е ли възможно Никълъс да се насочи към някоя друга форма?… Всъщност, има ли други форми на нинджуцу?

— Не. — Нанги понечи да добави нещо, но после стисна устни и замълча.

Джъстин усети колебанието му и подхвърли: