Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Нанги замълча. Репетицията на хора беше приключила. До слуха му достигаше тихият шепот на отиващите си деца. В нишата странично от тях пламнаха свещи. Пукотът от топящия се восък достигаше до ушите му като тупкането на самотни дъждовни капки.

— Промяната действа най-добре, когато човек предварително се е убедил в нейната необходимост — каза най-сетне той.

— Много мислих за това.

Нанги кимна и попита:

— А споделихте ли желанието си с вашия съпруг?

Джъстин въздъхна вътрешно, гърлото й се сви от тъга.

— Напоследък ние с Никълъс не си говорим особено често.

Нанги вдигна глава и здравото му око се закова върху лицето й. На негово място европеецът положително би попитал: „Нещо не е наред?“, но той каза съвсем друго:

— Напоследък и аз рядко разговарям с Линеър-сан. Той изглежда някак… различен… Какво казват лекарите?

Този път въздишката на Джъстин беше съвсем открита.

— При това негово състояние лекарите не могат да помогнат. Хирургът казва, че Никълъс страда от някакъв следоперативен синдром на стреса, но аз мисля, че той изобщо не е наясно с положението.

— А какво е то?

— Не знам — призна си тя. — Или поне не съм сигурна. Имам чувството, че мрачното състояние на Никълъс се дължи на неспособността му да практикува своите бойни изкуства.

Нанги неволно пое дъх, душата му застина в ужас.

Мили Боже, помогни ни! Отново бе обзет от страшното предчувствие за приближаването на някаква черна и безпощадна буря, която заплашваше да помете всичко пред себе си. Добре помнеше чувството си, че върху него и близките му се спуска някакъв необясним безнравствен здрач.

— Сигурна ли сте в това, госпожо Линеър? — тихо попита той.

— Да — без колебание отвърна Джъстин. — Видях го с очите си в салона за подготовка. Той не беше в състояние да тренира.

— На физическа безпомощност ли се дължеше това?

— Не, не мисля така…

Нанги очевидно й повярва и Джъстин видя как на лицето му се изписа дълбоко безпокойство. Понечи да го попита какво има, но после, потъна в собствените си напрегнати мисли.

— Вероятно мислим за едно и също, нали? — попита го след известно време тя.

— Може би — отвърна Нанги. — При бойните изкуства физическите способности зависят изцяло от силата на духа. Ако духът е разстроен, недостатъчно концентриран или раздвоен, човек не може да практикува нито едно бойно изкуство. Чужденците трудно разбират това. — Усмихна й се леко и добави: — Извинете ме, не исках да ви засегна. Но вие казахте, че имате желание да се учите, а това, което току-що казах, лежи в основата на всяко познание.

Млъкна за момент, сякаш да събере мислите си, после продължи:

— Когато човек започне да се занимава с бойни изкуства, на него обикновено му се възлага доста от черната работа, свързана с тях. Новакът се превръща в роб, ден и нощ, двайсет и четири часа в денонощието. Разочаровани, част от учениците се отказват. Другите — онези, които евентуално ще станат „сенсей“, тоест истински майстори — се приучават на търпение и покорство, което често граничи с унижението. Без тези качества овладяването на бойните изкуства си остава илюзия.

— Но духовният аспект отива много по-далеч и често, както в случая с Никълъс, се превръща във всичко. — Джъстин отбеляза факта, че Нанги употреби собственото име на Никълъс и се запита какво ли може да означава това. — Видите ли, госпожо Линеър, вашият съпруг е сред малцината на този свят, които владеят до съвършенство „Ака и нинджуцу“. Той е това, което ние наричаме „Червен нинджа“ — тоест човек, който владее положителната част от това особено бойно изкуство.

— Искате да кажете, че има и други форми на нинджуцу, така ли? — попита Джъстин.

Нанги кимна.

— „Черният нинджа“ е пълната противоположност на „червения“, Сайго беше такъв. Той притежаваше умението „кужи кири“ или „деветръко посичане“. Нещо, което твърде много се доближава до магията.

— Подобно на начина, по който ме хипнотизира.

— Точно така. — Нанги се надяваше, че като проумее същността на това, което представлява Никълъс, тя по-лесно ще възприеме това, което се готвеше да й каже. — Но „кужи кири“ е само малка част от смъртоносния арсенал на черното нинджуцу. — Лицето му се извърна изцяло към нея, сенките изчезнаха. Изложено на особената разсеяна светлина в храма, това лице ясно показа дълбоките си бръчки, гравирани там от войната и годините. — Никълъс е успял да усвои „Гецумей но мичи“ — Лунната пътека. Това е особено състояние на духа, в което човек намира утеха, сила, закрила и изход от всяка ситуация. Преди малко казахте, че не вярвате Никълъс да е изгубил физическите си способности вследствие на операцията… Нали така?