За миг то се изпречи между него и светлината и явлението беше такова, каквото човек наблюдава по време на слънчево затъмнение. Сякаш слънцето бе намерило убежище в тази стройна фигура и той за пръв път разбра истинското значение на думата сияние. Обърна се и светлината позлати кожата й. Блестящите й очи, в този момент доста по-светли както от черния махагон, който бяха допреди малко, така и от сенките в помещението, бавно се плъзнаха към проснатата му върху леглото фигура и той усети как изведнъж се парализира от вълнение и непонятен ужас.
Котън Брандинг не искаше да отмести поглед от нея. Никога в живота си не бе чувствал толкова могъщо и на такова интимно равнище влиянието на друг човек върху себе си. Едно е да усещаш въздействието на друг човек — нежно или грубо, според обстоятелствата, и съвсем друго — да се почувстваш погълнат от магнетичния вихър на омайната привлекателност, която притежаваше тази жена.
После Шизей се усмихна, просто ей така. Магнетичното привличане изчезна, разтопи се в светлината на летния ден, а на негово място дойдоха невинността и простодушното любопитство. Останал без дъх, Брандинг не беше в състояние да стори нищо, освен да изпита съмнение дали нейният тъмен и някак зловещ магнетизъм изобщо някога е съществувал.
Наметнала плажната дреха, Шизей се настани в стола с висока облегалка и преметна крак върху крак — сякаш бе напълно облечена и се готвеше да проведе делова среща. Ръцете й се плъзнаха по дървото на облегалките и Брандинг забеляза, че дори сега, осветена ясно от косите лъчи на залязващото слънце, кожата й бе лишена от каквото и да било окосмяване, липсваше и каквато и да било младежка бледост.
— Шизей — промълви той, а тя извърна към него все още усмихнатото си лице. Ослепителен слънчев лъч се плъзна по високата й скула, той изпита усещането, че фигурата й се докосва не от залеза, а от четката на гениален художник.
После, с внезапно и напълно невинно движение, главата й се отметна назад и той някак стреснато видя съвършената линия на брадичката й, вдлъбнатинката на шията й, рязкото повдигане на стегнатите й гърди. Беше движение, натежало от интимност, еротично и същевременно примитивно — нещо като сваляне на маската и разкриване на дълбоката бездна под нея. Брандинг си даваше сметка, че тази бездна е далеч по-интимна от самия любовен акт, който често можеше да бъде толкова студен и безразличен, колкото подстригването при бръснаря. С подобно движение женският рие показва уязвимите си точки на мъжкия — излага изцяло своето съвършено тяло и някак подсъзнателно му казва: ето ме, аз съм изцяло под твоята власт…
В един кратък, задушаващ миг Брандинг усети, че иска тази жена така, както не бе искал нищо друго в живота си.
В съзнанието му проблесна един спомен от детството, проблесна ярко като скъпоценен камък, пронизан за миг от самотен слънчев лъч. Този спомен не избледняваше в съзнанието му, живееше под тънкия лед на паметта му, замъглен от времето, но въпреки това ярък и сякаш вечен. Присъствието на Шизей някак изведнъж отметна пластовете на времето и в очите й Брандинг ясно видя да се надига призракът на собственото му минало.
Беше израснал в бостънския квартал Бейкън Хил, издънка на богат банкерски род. В спомените на Брандинг мама Бес бе останала като фигура, от която се излъчва нещо заплашително. Безсилна да постави съпруга си под пълен контрол, тя упражняваше този контрол върху синовете си така властно, че никой от тях не беше в състояние да го забрави.
Времето, в което живееше, а и волята на съпруга й, изискваха от нея да смекчи желязното си пуританско поведение, а тя не желаеше това. Беше маниакално набожна. Брандинг ясно помнеше, че всяка неделя мама Бес го мъкнеше със себе си в презвитерианската църква и там той бе принуден да присъства на огнените проповеди на брадати и вероятно високопоставени духовни лица, заклеймяващи естествените пороци на простосмъртните. Майка му го караше да чете Библията до забрава и изискваше от него да знае наизуст всяка от главите, която пожелаеше да чуе.
Един ден, вече беше тринайсетгодишен, мама Бес му връчи някаква книга. Заглавието й беше „Чудесата на невидимия свят“, а авторът — Котън Матер. Написана през 1693 година, само няколко месеца след изгарянето на Салемската вещица (в подготовката на което Матер е вземал лично участие), тя представляваше зловеща сага за сатанинските превъплъщения.
Майка му го повика веднага, след като прочете книгата. Хвана го за ръце, заби поглед в очите му и каза:
Читать дальше