Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

През целия следобед и вечерта той се чувстваше щастлив, както никога през досегашния си живот, повече дори от времето, преди да се роди дъщеря им. Обичаше Мери, но винаги се притесняваше от хаоса и напрежението, което се създаваше между тях от нейната неспособност да чете или да се забавлява сама. Сега се чувстваше превъзходно, но малко или повече очакваше Шизей да подхване темата за неговата работа и особено въпроса, който напоследък най-много го вълнуваше — предстоящата съдбоносна схватка с личния му враг Дъглас Хау.

Откровено казано, Шизей беше прекалено красива, за да е невинна. Фактът, че се бе появила в неговия живот точно в момент като този, не излизаше от съзнанието му. Подобно на перла, която, нараства във вътрешността на мида, многозначителността на този факт го затегли обратно към суровата действителност още в мига, в който пелената на екстаза започна да се разкъсва.

Не беше чудно, че се превръща в параноик. Очакваше удара на Хау от всички посоки, особено след като той открито се обяви против програмата му за финансиране на новия компютърен проект. Базирайки се на заключенията на петгодишно проучване, осъществено от института „Джонсън“ със седалище Вашингтон, Агенцията за стратегическо компютърно проучване към Министерството на отбраната бе поискала бюджет от четири милиона долара за проекта „Кошер“ и бе депозирала искането си в Сената. В качеството си на председател на. Сенатската комисия за финансов контрол, Брандинг бе първият, който видя това искане и реагира на него.

Проектът „Кошер“ предвиждаше създаването на компютър, който да се захранва не от единичен процесор като обикновените компютри, а от сложни взаимно свързани мрежи. Те много наподобяват пчелната пита. На практика тази машина щеше да бъде в състояние да разсъждава. В доклада на Института „Джонсън“ се изтъкваше, че, използвайки радари, сонари и различни версии на „Лоран“, тази машина щеше да бъде в състояние да различава приятел от враг, да избира траекторията на съответното оръжие и да го изстрелва според постъпващите данни на разузнавателните спътници, да различава човешката реч и да влиза в диалог. А второстепенните й способности нямаха край.

Дъглас Хау беше председател на Сенатската комисия по въоръжените сили и яростен противник на внесения от Брандинг законопроект за АСКП. Аргументираше се с провала на „Инициативата за изкуствен интелект“, която неотдавна беше погълнала четиристотин милиона долара в трескавия опит за създаване на „познавателен изкуствен мозък“. Заетите в този проект учени получиха наведнъж толкова много пари, че просто не знаеха какво да правят с тях. И естествено, огромна част от финансовата инжекция изтече неизвестно къде. Но Брандинг знаеше, че Хау използва този случай само като претекст.

Сблъсъкът зрееше отдавна, но всеки момент щеше да се превърне в открита война. Много хора на Капитолийския хълм бяха убедени, че тук става въпрос за разчистване на сметки, тъй като Хау не криеше недоволството си от огромното влияние на Брандинг в Сената и търсеше начини да го премахне или да го ограничи. А това влияние днес се идентифицираше със законопроекта АСКП.

Все по-острият конфликт между двамата вече не беше борба между демократ и републиканец, а дори и между либерал и консерватор. Повече приличаше на война между две въоръжени до зъби армии, окопани в позициите си и решени да се бият до последна капка кръв.

В същото време Шизей продължаваше да го изненадва, точно както при първата им среща на маскарада у Типи Норт. Вместо да го разпитва за професионалните му проблеми, тя се зае да говори разпалено по темите, които очевидно най-много обичаше — екологията и секса. Брандинг започна да разбира част от поведението й и осъзна, че тя е маниак на тема здраве — здраве в света, здраве в личния живот. Считаше редовния секс за неделима част от здравословния начин на живот, не по-малко важна от добрата храна и физическите упражнения.

Брандинг отново изпита смайване от чисто детското и поведение, прозиращо под обвивката й на зряла жена. Притежаваше някаква особено свежа и пряма наивност, която много му харесваше.

Откъм вътрешността на къщата долитаха бавните тонове на „Тъжно настроение“ на. Джордж Шиъринг и очите на Брандинг мечтателно се притвориха. Почти не обърна внимание на Шизей, която каза, че отива да вземе един душ.

Усети я да минава край него, после остана сам. Светът изчезна, имаше само нощ, море и музика. Той пое дълбоко морския въздух, натежал от сол, и изпита дълбоко удовлетворение от невероятната му свежест и чистота.