Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Дори да приема всичко казано дотук за абсолютна истина, аз все пак не виждам какво общо има то с Никълъс Линеър — обади се Нанги.

Икуза — изръмжа и се размърда, тежкото му тяло предизвика ново вълнение в нишата.

— Макар произходът му да е смесен — англо-китайски, той е американски гражданин — каза той. — Освен това поддържа доказани връзки с разузнаването на тази страна. Никога не забравяйте, че когато руснаците го плениха и изтезаваха, той служеше на най-голямата американска шпионска централа.

Икуза млъкна и остави последните си думи да увиснат във въздуха като тежко обвинение.

— Линеър-сан преживя немалко тежки мигове, за да опази тайната на „Тенчи“ от руснаците — обади се Нанги.

Икуза самодоволно се усмихна, сякаш отдавна бе чакал повдигането на този въпрос.

— Вашата лоялност по отношение на този мелез е добре документирана, Нанги-сан! — хладно изсъска той.

Нанги запази самообладание с върховно усилие на волята. Даваше см сметка, че избухне ли в момент, като този, Икуза ще го осъди на смърт.

— Вече ви казах, че добре зная докъде се разпростират моите задължения — каза с равен глас той.

— Американците са майстори на лъжата и измамата — продължи дебелият, без да дава вид, че го е чул. — Когато са врагове, те побеждават; когато са приятели — експлоатират.

Нанги слушаше с неотслабващо внимание и веднага разбра, че Икуза минава от общото към конкретното: вече говореше единствено за Никълъс.

— Обединението между „Сато Интернешънъл“ и „Томкин Индъстриз“ изобщо не трябваше да бъде допуснато — продължи дебелият мъж и мрачно поклати глава. — Преди всичко, защото „Тенчи“ има жизненоважно значение както за националната сигурност на Япония, така и за независимостта й от чужди енергийни източници. Не е необходимо да ви напомням, че именно тоталната ни зависимост от вносно гориво ни прави толкова силно уязвими. И именно тази зависимост роди проекта „Тенчи“. — Пронизителните очи на Икуза отново се забиха в лицето на Нанги: — Втората причина, заради която наричам грешка споменатото обединение, Нанги-сан, се дължи на факта, че вашата компания има достъп до твърде много тайни — промишлени, държавни, дори и военни. А това прави присъствието на чужденец в нея още по-опасно и нежелателно. Поставихте ни под заплаха, но не бива да си въобразявате, че това състояние може да продължи.

Макар да знаеше какво ще последва, Нанги предпочете да замълчи. Нека го каже гласно, помисли си той. Няма да му помагам!

— „Нами“ поддържа становището, че тази опасна връзка с американеца трябва да бъде прекъсната — съобщи му с равен глас Кусунда Икуза. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Както в личен, така и в чисто делови план.

Нанги не отвърна нищо, но Икуза реши да продължи със съветите си.

Имате трийсет дни да ликвидирате сливането между „Сато Интернешънъл“ и „Томкин Индъстриз“. Но аз настоявам още от днес да изолирате всички служители на „Томкин“ от каквато и да било връзка с „Тенчи“. Също и Никълъс Линеър, разбира се.

Нанги се почувства като човек, на когото току-що са прочели смъртната присъда.

— А какво ще стане с предприятието за съвместно производство на компютърния чип „Сфинкс“? — попита той. — Това е първият ни джойнт венчър с „Томкин“, именно те ни предоставиха технологията T-PRAM. А печалбите ни са огромни.

— Съвместното предприятие ще бъде разтурено, разбира се — отвърна Икуза и очите му отново зашариха наоколо.

— Без участието на „Томкин“ ние оставаме с празни ръце — поясни Нанги. — Технологията си е стопроцентово техен патент.

Очите на Икуза се върнаха върху лицето на Нанги.

— Намерете начин да се сдобиете с технологията, след като този T-PRAM-чип е толкова печеливш — някак разсеяно подхвърли той.

— Нямам намерение да крада притежанието на своя приятел! — отсече решително Нанги.

— Мисля, че ще ви трябва малко време да обмислите този въпрос — бавно и внимателно рече Икуза и вдигна ръка, сякаш за благословия: — Трябва ясно да видите кои са истинските ви приятели.

Нанги замълча. Сякаш го бяха разпънали на гола скала и лешоядите всеки миг щяха да започнат да ръфат тялото му.

След малко Икуза отново проговори, в гласа му прозвуча едно, на пръв поглед, нескрито доброжелателство:

— Вече няколко пъти казахте, че знаете докъде се простира дългът ви, Нанги-сан. Затова мисля, че е излишно да ви го напомням… — Но въпреки това го стори: — Дълг към императора, дълг към родината, дълг към компанията и накрая — дълг към семейството. Това е точният ред. — Икуза затвори очи и сякаш едва сега реши да се отдаде на приятното отпускане в топлата вода: — Изпълнете своя дълг, Нанги-сан. Към това ви призовава „Нами“… и императора!