Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

А колкото повече говори човек, толкова повече се разкрива.

— Откритостта никога не е била заместител на благородството — започна след известен размисъл той, уморен да бъде единствена тема на разговора. — „Ижи о хару“ 3 3 Термин, който означава да се придържаш към позицията си, дори и когато тя е доказано погрешна. — Б.пр. върши чудесна работа, когато става въпрос за XVI век на Токугава или за романтичните разбойници от Якудза, но в днешните сложни времена „ижи о хару“ най-често се използва като лост за постигане на известно лично предимство.

Икуза примигна, изненадан от мощната атака на Нанги. Даде си ясна сметка, че Нанги току-що бе поставил под въпрос не само личните му мотиви, но и тези на самата „Нами“.

— „Нами“ е над всякаква критика и посегателства — малко вдървено отвърна той.

— Предателството никога не може да бъде неприкосновено — внимателно промълви Нанги. — То трябва да се изтръгва из корен, независимо на каква почва е поникнало.

Кусунда Икуза се размърда и в един кратък, изпълнен с напрежение миг Нанги изпита чувството, че ще бъде нападнат. После едрият мъж се успокои, а вълните, повдигнати от огромното му тяло, се плиснаха през ниския парапет и заляха плочките.

— Вярно е — каза Икуза. — Предателството не може да бъде толерирано, независимо на какво ниво е осъществено. — Нанги със задоволство долови напрегнатата нотка в гласа му. — Именно това е причината за нашата среща.

— Предателство — повтори Нанги, опипвайки думата с език, сякаш тя беше рядко вино, което трябва да се назове. Питаше се чие предателство има предвид Икуза и какво съдържа то. Оказа се, че не трябва да чака дълго.

— „Нами“ се безпокои от действията на вашия партньор „итеки“ Никълъс Линеър — промълви Икуза и опари лицето на Нанги с огнения си поглед.

Зад стъклената преграда продължаваха да помръдват неясни сенки, съвсем подходящ декор за тази странна среща.

— Значи Никълъс Линеър е обект на внимание от страна на „Нами“? — внимателно попита Нанги.

— Точно така — малко надуто отвърна Икуза, който очевидно очакваше да шокира събеседника си със споменаването на това име. Уверен, че е успял, той отново се чувстваше на твърда земя и това съвсем видимо му носеше удовлетворение. Нанги мълчаливо си отбеляза тази проява на слабост. — Десетилетия наред „Нами“ се задушаваше в примката на американците и останалия свят, Нанги-сан — продължи дебелият мъж. — Непрекъснато ни се напомняше, че ние сме само една бедна и изгубила войната страна. Нима това не е един вид промиване на мозъци? И какво се получава, когато един силен човек е подложен на насилствена манипулация в продължение на десетки години? Той неволно започва да вярва в това, което му се внушава. Точно това се случи на японците от вашето поколение!

Проснат във водата, Кусунда Икуза приличаше на огромна крастава жаба, която се тъпче с гадни насекоми. Нанги имаше чувството, че този човек е лишен от младост, а следователно и от възможността да възприема живота чрез собствения си опит.

— Но хората от моето поколение са израснали в обстановка на една силна японска икономика и още по-силна валутна единица — продължи монолога си Икуза. — Нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса, Нанги-сан. Вече ние сме тези, които завладяват Америка, купуват недвижима собственост, звукозаписни компании, банки и електронни заводи. На практика единствено японците държат на повърхността потъналата в огромни дългове американска икономика. Години наред откупуваме ценните книжа, емитирани от правителството им, а сега започваме да правим същото и с акциите на промишлените им предприятия. Много скоро тези предприятия ще бъдат наша собственост. Американската продукция, става все по-нискокачествена. Светът, който някога се е смял на японските стоки, днес се смее на американските. Учили са ме, че всичко, което знаем за проектирането и качествения контрол, дължим на американците. Но все по-трудно вярвам в това!

Лицето на Икуза потръпваше от трудно сдържан гняв — сякаш описаните световни явления са му налеели лична обида, сякаш бе живо превъплъщение на обидената Япония.

— Истина е, че Америка все още притежава огромен запас от природни ресурси — нещо, което ние никога няма да притежаваме. Мощта на въоръжените им сили е също така огромна. Но запитайте се, Нанги-сан — това ли е тази Америка, която ни окупира през 1946 година? Не! Неграмотността и престъпността са проблеми, които стават все по-тежки в тази страна. Днес Америка се бори да се опази чиста от невероятното количество мелези с ограничени умствени способности, които я заливат като могъща приливна вълна. Либералната й политика по отношение на имигрантската вълна ще бъде последен пирон в ковчега й. Във финансово отношение дълговете й са толкова огромни, че тя няма практическата възможност да ги обслужва. Банковите банкрути се увеличават непрекъснато, а ние знаем, че те имат ефекта на снежната лавина. Америка днес е страна в сериозен упадък.