Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Как ли ще възприеме лицето ми Кусунда Икуза, запита се той, докато бавно сваляше дрехите си. Несъмнено информацията му ще бъде пълна, не може да не знае, че десният му клепач е замръзнал завинаги в полуотворено положение, а под него се крие синкавобяла и напълно безполезна очна ябълка. Може би са му показали и снимка на Нанги, но това нямаше особено значение. Защото в мига, в който здравото му око се спре върху лицето на Кусунда Икуза, той ще знае от какъв материал е направен този мъж и дали ще може да го победи в психологически двубой.

За миг остана напълно неподвижен, душата му просто плачеше за цигара. Нанги се отказа от пушенето в деня, в който погребаха Сеичи Сато. Не като самонаказание, а по-скоро като вечно жив спомен за духа на своя приятел — като онова огънче, което мъждука над гроба на убит войник. И наистина, в мига, в който организмът му започваше да копнее за никотин, пред очите му се изправяше съвсем ясно покойният му приятел. Неговият по-голям брат бе жертвал живота си за Нанги по време на войната. След смъртта на Сеичи този факт остана тайна за всички близки и приятели на Нанги, дори и за Никълъс.

Нанги си припомни траурната и нищо неозначаваща за него будистка церемония на гроба на Сеичи. В страна като Япония подобна церемония беше задължителна, тъй като будизмът и шинтоизмът бяха изключително разпространени. Спомни си и своята безмълвна молитва на латински, докато около гроба палеха ароматизирани пръчици и свещениците запяха своите протяжни песни.

А после Нанги изпразни съдържанието на сребърната си табакера в близкото кошче за боклук и взе влака за Токио. Там, вместо да отиде в офиса си, той се озова в църквата.

Войната го бе променила в много отношения — изгуби окото и пъргавината на походката си, раздели се с най-добрия си приятел. Но всичко това беше дреболия в сравнение с духовната промяна, отвела го в лоното на католицизма. Докато се носеше по вълните на Тихия океан върху останките от сваления си самолет и душата му тръпнеше от ужасния спомен за гибелта на Готаро, той неволно потърси утеха свише. Бог не означаваше нищо за будизма и шинтоизма, но именно от Него се нуждаеше Нанги сред водната пустош, именно към Него отправяше своите молитви. Първото нещо, което потърси след края на войната, беше Библията.

Много години по-късно, обърнал гръб на траурната церемония край гроба на Сеичи, той влезе в своята църква и седна в тясната кабинка за изповеди.

— Простете греховете ми, отче…

Беше намерил спокойствие за душата си. Беше тъжен, но Бог беше с него и му предлагаше утеха. Понякога обаче го обземаха съмнения, точно като сега, в тази минерална баня, изпълнена с гореща пара. Не можеше да разбере дали е станал по-силен, или по-слаб, благодарение на католицизма. Наистина, в мигове на изпитание чувстваше подкрепата на своята вяра. Но в други, като този сега, изпитваше тревога от своята тотална зависимост от католическата вяра — такава, каквато се проповядваше в Рим. И кръгът се затваряше. От една страна, си даваше сметка, че част от вярата му означава сляпо подчинение на Божията воля и диктата на Църквата, но от друга — подобно на наркоманите, които чувстват разрушителната сила на наркотика — той усещаше как волята му бавно се топи и изчезва. И това го плашеше.

Но най-лошото беше, че така и не успяваше да надмогне себе си и да сподели съмненията си в кабинката за изповед. Съзнаваше, че сам по себе си този факт е грях, но не можеше да назове провал онова, което сам не знаеше какво е. Дали всичко това означаваше, че е изневерил на своя Бог, или пък обратното — че Бог му е изневерил?

Нямаше отговор на този въпрос, а напоследък все по-често се питаше дали между двете му части изобщо съществува някаква разлика. Объркването му пречеше да се пречисти, а това засилваше допълнително чувството му за изолация, за спускане на безнадежден морален мрак както над него, така и над тези, които го заобикаляха.

Насочи здравото си око към металната врата в дъното на помещението. Мислите му бавно се завърнаха в настоящето. Съсредоточи се и започна да диша дълбоко, тъй като си даваше сметка, че ще трябва да използва всички резерви, за да проведе успешно предстоящия разговор с Кусунда Икуза.

Освободен от облеклото си, Нанги заключи металното шкафче и уви ластика около китката си. Използваше бастуна доста по-свободно в сравнение с това, което си позволяваше на обществено място. Отдавна беше разбрал, че умният човек може да извлече косвена изгода и от своите недъзи. Имиджът на герой от войната все още означаваше много в Япония и Нанги без колебание прибягваше към него.