Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Но Сенжин Омукае успя да се внедри тайно в престъпния свят. Тайно означаваше без разрешението и знанието на отдела. И впоследствие разкри смайващо широка мрежа на корупция, подкупи и дори убийства, изградена в същия този отдел „Убийства“ на полицията, част от офицерите на който бяха сключили таен договор със самия „оябун“ — шефът на клана Якудза. На практика Сенжин беше успял сам, с голи ръце, да ги разкрие и залови.

Отделът му беше безкрайно задължен, тъй като, благодарение на него, всичко бе покрито с булото на секретността. Нахалните вестникари така и не успяха да надушат скандала и честта на полицията беше спасена. Томи знаеше, че всичко приключи с масово подаване на оставки.

Сенжин наруши интимната близост помежду им и бавно се върна зад бюрото си. А Томи изпита нещо средно между облекчение и мъка и това я разтревожи още по-силно.

Сенжин замислено подръпна от цигарата си, която беше изгоряла почти докрай.

— Индивидуалният подход към възстановяване на социалната справедливост отдавна вече не се счита за престъпление — промълви накрая той. — Това е моето официално становище и вие сте свободна да го повторите пред всички сътрудници на отдела. — Смачка фаса в пепелника пред себе си и продължи: — Но след като и тъй, и тъй вече повдигнахте този въпрос, няма да е зле малко да ви просветля. Задълженията ни тук са доста разнообразни, но най-главното от тях е да пазим гражданите на Токио от терористични набези. Ако не сте проспали курсовете си по ориентация, вие несъмнено знаете, че терористите не разсъждават като обикновените граждани. Те действат хаотично, а мислят анархично — тоест, мислят като отделни индивиди. Мой дълг, по-скоро наш общ дълг, сержант, е да неутрализираме тези терористи още преди да са навредили на когото и да било. От опит разбрах, че най-добрият начин за това е да се научим да мислим като тях. А от личните ми успехи и от успехите на отдела през петте години, в които го ръководя, ясно се вижда мъдростта на моята стратегия. — Очите му отново се спряха върху лицето на Томи: — Ясно ли се изразявам?

— Съвършено ясно, сър.

— Добре — кимна той и отново отправи поглед през прозореца. — Считайте случая Марико за приключен и се пригответе да чуете новата си задача. Някога да сте се сблъсквала с името Никълъс Линеър?

— Да — кимна Томи. — Мисля, че това име е познато на цяло Токио.

— И не само на него — ледено процеди Сенжин, после бавно се извърна с лице към нея. — И така, новата ви задача се нарича Линеър-сан. Трябва да не се отделяте от него и да му осигурявате надеждна защита.

— Сър?

— Изтрийте това смаяно изражение от лицето си, сержант — каза Сенжин и отново пристъпи към нея. Тази сутрин прихванахме едно кодирано съобщение на съветското военно разузнаване. Само преди двайсет минути то беше разшифровано, ето го — той й подаде лист тънка хартия, пръстите й за миг докоснаха неговите, очите им се срещнаха. После Томи побърза да сведе поглед към изписаната на машина страница, а Сенжин продължи: — По всичко личи, че Линеър-сан е осъден на смърт от руснаците. Сама виждате, че убийството му трябва да бъде извършено не по-късно от следващата седмица.

Минералната баня „Шакуши фуро“ се намираше в Ропонги — блестящия квартал на Токио, в който чужденците се чувстваха по-малко чужденци, но в който всеки японец над осемнайсет години се чувстваше доста необичайно. Според мащабите на града, тя не беше много далеч от офиса на Нанги — на малка странична уличка с модерни кафенета и дискотеки, които се оживяваха предимно нощем. На ъгъла срещу нея имаше огромен магазин за аудио и видеотехника, чиито петметрови витрини бяха изцяло запълнени от плътно долепени един до друг телевизионни екрани, а на тях се кривеше двойка млади таланти в това, което напоследък беше известно с думичката „пърформанс“. „Таланти“ пък наричаха онзи особен продукт на модерната телевизия, под който се криеха млади хора с разностранни дарби и които на практика не владееха в достатъчна степен нито една от тях. Вероятно затова приличаха на манекени за дрехи и фризури и се сменяха на екрана с онази лекота, с която човек примигва.

Нанги влезе в банята, купи си номерче на ластик и отиде да се съблича. Тази процедура не беше от леките. През войната бе получил сериозни увреждания на нервите на краката и в резултат движенията му бяха сковани и някак некоординирани. Подпирайки се на бастуна с драконова глава, той внимателно отпусна скелетоподобното си тяло върху полираните дъски, на скамейката, която бе поставена под дългата редица метални шкафчета.