Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Лицето на Нанги запази безизразното си изражение.

— Не знаех, че „Нами“ има причини да разследва дейността на „Сато Интернешънъл“ — каза той.

— Сторихме това по два повода — отвърна Икуза. — Първият беше участието ви в проекта „Тенчи“. Програмата за добив на петрол от океанското дъно е изцяло спонсорирана от правителството, следователно интересът на „Нами“ към нея е напълно оправдан.

Нанги бързо забеляза, че Икуза се готви да направи пауза, отново затвори здравото си око и потъна в размисъл така, сякаш беше сам. Не го беше грижа за начина, по който започна тази среща, тъй като вече бе успял да долови обвинителната нотка в гласа на Икуза. Неясна и далечна, затова и особено обидна. А сега пък нарочно мълчи, просто за да възбуди интереса му към втората причина, накарала „Нами“ да обърне внимание на „Сато Интернешънъл“.

Вече беше убеден, че тактиката на Икуза за началото на разговора е преднамерено обидна. Какво ли иска да спечели чрез нея? Дали това е обикновен опит за налагане на волята, или зад него се крие друг, по-изтънчен мотив?

Нанги прочисти съзнанието си, разбрал, че е безсмислено да си задава подобни въпроси. Ще слуша и наблюдава Икуза, ще се опита да го прецени като противник. Едва тогава ще може да разчита на някакви смислени отговори.

— Преди три години проектът „Тенчи“ се размина на косъм от руско компрометиране — поде най-сетне Икуза. — И оттогава насам добива значително по-малки количества петрол от първоначално предвидените.

— Съвсем вярно — размърда се във водата Нанги. — Преди всичко обаче искам да подчертая, че Никълъс Линеър почти сам успя да спаси тайната на „Тенчи“ от ръцете на руснаците. Второ: открихме, че пластовете шистоидна глина на дъното на океана край Курилските острови са далеч по-плътни от обикновеното. Нашите геолози вече са убедени, че това се дължи на честите земетресения в района. Органичният състав на тези шисти е доста особен.

Настъпи мълчание. Сенките, които се движеха зад обсипаното с капки стъкло, бяха размити и неясни. В комбинация с тихия плясък на вълничките те сякаш се превръщаха в някаква странна фотолента, върху която човек може да интерпретира каквото му хрумне.

— „Нами“ е запозната с докладите на вашите геолози — каза най-сетне Икуза и в гласа му се долови смътно неодобрение.

А Нанги усети, че отново му се подхвърля въдичка. Икуза не отправи открити обвинения нито към него, нито към „Сато Интернешънъл“ и едва ли щеше да го стори отсега нататък. Какво знае той? Дали задачата му не е просто да опипа терена? Може би разчита, че сам Нанги ще му предостави доказателства за своите прегрешения?

— Значи „Нами“ е наясно и с нашите усилия час по-скоро да достигнем пълната мощност на проекта — каза на глас той.

— „Тенчи“ е само част от въпроса — лениво отвърна Икуза и започна да движи краката си под водата. Рой ситни мехурчета се втурнаха към повърхността. Изчака ги да се пръснат в тялото на Нанги и едва тогава добави: — Главната причина за безпокойството на „Нами“, а при създалите се обстоятелства бих, казал — дори и за тревогата й, се крие другаде…

Спокойствие и търпение, заповяда си вътрешно Нанги. Няма друг начин да разбере каква е истинската причина за тази среща. Той имаше своите тайни, разбира се. Но като всеки човек, който има какво да крие, и той беше до известна степен уязвим. Усещаше как въпреки волята си започва да се безпокои от начина, по който го разпитваше Икуза. И съзнаваше, че трябва да удвои усилията за прикриване на това безпокойство, ако иска да му попречи да свърши работата вместо Икуза.

Нанги остро погледна събеседника си и каза:

— Искрено желая да ви предоставя информацията, от която се нуждаете.

— Дори ако собствената ви философия невинаги съвпада с тази на „Нами“, така ли?

— Зная докъде се простира моят дълг — отвърна Нанги. — В онези концентрични кръгове, в които лежи дългът на всеки японец. Император, родина, компания, семейство.

— Несъмнено — кимна Икуза. — Но човек понякога се пита в какъв порядък са подредени тези кръгове.

Нанги замълча, ясно усетил, че онзи очаква сам да се подхлъзне.

— Ако съвестта ви е чиста, няма от какво да се страхувате, Нанги-сан — подхвърли пренебрежително Икуза.

Нанги разбра, че ръкавицата е хвърлена. Разбра и още нещо — пасивното поведение няма да мине, Икуза е прекалено умен за подобен похват. Усети, че трябва да мине в нападение, ако наистина иска да придобие вярна представа за този човек. Но подобна тактика може да се окаже нож с две остриета и игра с огъня, тъй като противникът му почти сигурно я очаква.