Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Бавно пое по плочките на влажния коридор, здравото му око със странна триъгълна форма заблестя от прилив на енергия. Плочките бяха дървени, а между тях и бетонния под имаше плитки улеи за оттичане на водата. Бастунът му звучно чукаше върху тях.

В малката кабинка бе посрещнат от млада жена, която го настани до димящата вана, взе бастуна му и започна да го облива с дървения черпак. Друга девойка насапуниса тялото му и започна да го разтрива с огромна гъба от морска пяна. Горещата вода го караше да се разтапя от удоволствие.

Чист или „пречистен“ — както биха казали шинтоистите — Нанги бе изправен на крака и насочен към другата част на помещението. Момичетата не забравиха да му върнат бастуна.

Там го чакаше Кусунда Икуза.

Нанги се оказа неподготвен да се изправи срещу толкова млад човек и това ясно му пролича. Икуза нямаше дори трийсет години — съвсем бебе според стандартите на Нанги. Нима толкова млад човек може да е представител на „Нами“, а следователно и на самия японски император?

Някога Икуза положително се беше занимавал с борбата сумо. Здравите мускулести крака бяха подвити под едро и тежко тяло, широки пластове тлъстина се гънеха от шията му надолу. Въпреки това от фигурата му се излъчваха онази сила и стремителност, които човек открива в куршума.

Главата му беше абсолютно гола. На мястото, на което би трябвало да е косата, имаше само тъмна и сякаш надупчена с миниатюрна игла кожа. Ушите му бяха малки и женствени, на устните му бе застинала изкуствената усмивка на гейша, не, по-скоро на актьор, изпълняващ женска роля. Но черните очи, разположени като скъпоценни камъни в бялото кадифе на това болезнено бледо лице, сякаш бяха събрали в себе си лъчите на невидима, но мощна светлина и стигаха чак до дъното на душата. Този човек обладаваше могъща „хара“ — духовна сила, и Нанги моментално застана нащрек.

— Танцан Нанги, за мен е голяма чест да се запозная с вас — каза Кусунда Икуза и леко склони глава. — Изпратен съм при вас от името на „Нами“ и всичко казано оттук нататък считайте за казано директно от нея.

Ритуалният поздрав беше изречен с дълбок и едва забележимо дрезгав глас, някак странно напевен — като на шинтоистки свещеник.

— Кусунда Икуза, за мен е чест — отвърна в същия стил Нанги. — Усещам присъствието на „Нами“, чувам гласа й.

Кусунда Икуза кимна с глава, явно доволен от спазването на ритуалите. После вдигна дебелата си ръка, станала сякаш къса от тлъстини и мускули:

— Запазил съм място, където ще можем да говорим спокойно.

След тези думи се изправи и поведе Нанги към басейна, разположен в огромно помещение с висок, губещ се сред изпаренията свод. Хората във водата разговаряха шепнешком, но въпреки това ехото улавяше гласовете им, блъскаше ги във влажните плочки на стените и свода, след което отново ги връщаше над повърхността на водата.

Икуза се спря пред една ниша. Малки светлозелени вълнички тихо се плискаха в зелените плочки, самата ниша беше отделена от басейна с двуметрова преграда от дебело стъкло, зад което се мяркаха голи тела, превърнали се в анонимни сенки.

Икуза леко се плъзна във водата. Нанги остави бастуна си на плочките и с мъка се настани до него. През цялото време се питаше защо събеседникът му е избрал това място за тяхната среща, дали не е искал да изложи на показ физическите му недъзи?

За известно време останаха отпуснати в приятно топлата вода, отърсвайки, се от френетичния ритъм на външния свят. Тук, потопени в нея, те намериха, спокойствие. Поне това спокойствие, което предварително бе пожелал Икуза.

Нанги затвори здравото си око, хвана се с една ръка за перваза на басейна и престана да мисли за каквото и да било. Отвори окото си и се съсредоточи, едва когато Икуза очаквателно се прокашля.

Веднага почувства пронизващата сила на тези очи, мощни като лазери, които се бяха забили в лицето му. Слънчевите зайчета от леко развълнуваната водна повърхност превръщаха лицето на Икуза в странен екран, по който се гонеха малки летни облачета.

И то наистина беше екран, но екран, който отразява далеч повече неща от безгрижните светлосенки. Нанги разбра, че ще трябва да разгадае това лице, ако иска да запази позициите си в предстоящия разговор.

— Нанги-сан — започна Кусунда Икуза. — „Нами“ желае да обсъди с вас един въпрос от особена важност.

— Вече ми казахте това по телефона — отвърна с подчертано безразличие Нанги.

— „Нами“ изпитва известно, бих казал дори силно безпокойство от начина, по който ръководите своя бизнес.