Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Тя спря неочаквано рязко, сякаш някой я беше сграбчил за шията. После зашляпа с боси крака по плочките и се приближи до него.

— В Япония всички очакват трите априлски дни, през които цъфтят вишните. Въздухът е пропит от техния аромат. Някои предпочитат първия ден и отиват в парковете или градините да наблюдават напълно цъфналите вишни, свежи и прекрасни като младостта. Други отиват на втория ден — когато цветовете са натежали от зряла красота. Но всички без изключение присъстват на третия — тогава, когато цветовете започват да се ронят като божествен дъжд. Наблюдаваме как те бавно се сипят по земята и това ни помага да не забравяме, че всичко в този живот е преходно, дори и най-прекрасните творения на природата. Тогава се чувстваме и радостни, и тъжни. На японски наричаме това състояние „моно но аваре“ — патосът на живота… — Ръката й леко го докосна: — Мисля, че точно това сте изпитал и вие.

Брандинг не изчака спускането на нощта, за да отведе в леглото своето вишнево цветче. Вътрешността на къщата тънеше в здрач, напоен със странния флуоресцентен блясък на летния ден зад спуснатите щори, очите й силно блестяха. Шизей пристъпи към него и бавно започна да го съблича. Той не помръдна, усетил вярно желанието в очите и поведението й.

С опитни ръце тя смъкна полото му и дръпна ципа на шортите. Той стоеше пред нея напълно гол, а тя си остана с бикините. Брандинг откри, че това му е особено приятно, че с наслада попива голите форми на тялото й, докато въображението му настойчиво се опитва да си представи онова, което се крие под миниатюрните парчета тънък плат.

Виждаше очертанията на зърната й, но не познаваше нито цвета, нито плътта им. Можеше да забележи очертанията на вертикалната тайнственост под триъгълничето около бедрата й, за която мечтаеше с цялата си душа, но не познаваше истинската й форма. Предстоеше му да научи толкова много тайни за краткото време, в което откъсналото се от дървото цветче се рееше към земята.

Тя го гледаше с онова жадно любопитство, с което обикновено мъжете оглеждат голото женско тяло. Никога досега не бяха го гледали така. Потръпна от приятно вълнение и се зачуди защо някои жени се обиждат, когато ги третират като сексуални обекти. За него самия подобно отношение означаваше единствено повишаване на мъжкото му самочувствие.

Шизей впи поглед в очите му, привличайки цялото му внимание. Стоеше съвсем близо до него и той беше сигурен, че усеща топлината на тялото й. В душата му нахлу споменът за плътно прилепналото до него тяло по време на танца и той бързо се възбуди. Миг по-късно усети пръстите й около члена си. Не го галеха, не се движеха с обичайните нежни движения. Вместо това здраво го стискаха и той ставаше все по-голям и по-твърд.

— Вече си готов — прошепна Шизей. — Побързай!

Каза го така, че устата на Брандинг се изпълни със слюнка. После наметката й се плъзна на пода, последвана от бикините. Очите на Брандинг поглъщаха очертанията на тялото й — съвсем по същия начин, по който преди миг тя беше правила това.

— Обърни се! — дрезгаво промълви той.

Но Шизей поклати глава и пристъпи към него. Този път между разгорещените им тела нямаше никаква преграда. Главата й се спусна надолу и захапа едно от зърната му. От устата му се изтръгна лек вик на наслада, желанието разтърси тялото му чак до слабините. След това тя се покачи отгоре му и се уви около тялото му с гъвкавостта на поклонница, отправяща молитва към гигантски фалос. Той простена.

Любеха се под звуците на една плоча от Грейс Джоунс, която бе донесена тук от дъщерята на Брандинг. Той никога не я беше пускал, но Шизей я изрови сред купищата плочи на Джордж Шиъринг и Боби Шорт. Гласът на певицата беше ту мек като месестата вътрешност на сочен плод, ту твърд и блестящ като хромираните части на спортен автомобил.

Брандинг никога не беше се любил под звуците на музика. Мери винаги държеше на пълната тишина, за да може да се наслаждава на секса. Стори му се, че музиката е едновременно възбуждаща и тревожна — почти го караше да изпитва усещането, че люби две жени едновременно. Или, по-точно казано — че те го любят. Едната със своята уста и секс, другата — с гласа си.

После блесналото от пот гъвкаво тяло на Шизей се притисна с невероятна сила към неговото, той проникна до дъно в нея и забрави всичко.

След известно време на лицето му се появи иронична усмивка и той каза:

— Чудя се какво ли щяхме да направим, ако вместо албума на Грейс Джоунс беше открила някоя плоча на Дейвид Бауи! — Чувстваше се изтощен и изконсумиран докрай. Тя беше смайващо опитна и изключително силна. Имаше чувството, че е прекарал поне два часа в гимнастически салон и е изпълнявал тежки и сложни упражнения. Но чувството за изтощение му беше безкрайно приятно.