Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Един Господ знаеше още колко време Никълъс щеше да седи на своята веранда с поглед, безжизнено насочен към играта на светлините й сенките, ако не беше пристигнало писмото на Лю Кроукър, ако той не беше накарал Джъстин да му го прочете и ако тя не беше проявила интерес към новата ръка на Кроукър.

Писмото пресече всичко. Никълъс изпита срам и унижение от унинието, което го бе обзело при осъзнаване на неизбежното, и двойно по-голям срам, когато сравни своето състояние с това, което беше преживял и все още преживяваше най-близкият му приятел.

Отиде в салона, отправи решителен поглед към облицования в кожа уред и започна предварителните си дихателни упражнения. А после, без дори да се замисля, нанесе първия си удар.

„Атеми“ — първият и основен удар от серията нападателни действия при айкидо, беше особено важен. Но той го нанесе като новак, въпреки привидната готовност на мускулите си. Зад нея обаче нямаше нищо — нито убеждение, нито нагласа на духа, нито ясна цел. В главата на Никълъс се блъскаха и смесваха объркани мисли и неясни образи, оплитаха се в безнадеждно кълбо.

Никълъс продължи механично да нанася удари по кожения манекен, но съзнанието му бе напълно изпепелено от силата на шока. Не можеше да повярва, че това се случва с него. „Гецумей но мичи“ беше изчезнало завинаги. Духът му вече не е частица от блажената Пустота, изчистен от всичко ненужно и готов да възприеме всяка ясна мисъл, не — той по-скоро прилича на водовъртеж, в който се сблъскват мощни противоположни течения, всяко търсещо своя победен край.

Такова беше състоянието, в което го завари Джъстин. Сгърчен върху татамито, с брадичка, опряна върху запотената му гръд.

Той чу стъпките й, чу и лекото й ужасено ахване. Вдигна глава да я погледне, видя състраданието в очите й и това му дойде прекалено много.

— Махай се! — изрева неистово Никълъс. Неволно бе прибягнал до „киай“ — бойния вик на самураите и Джъстин потръпна от суровата му грубост. — Махай се, по дяволите, от живота ми!

Томи Язава затвори зад себе си вратата на командир Омукае и спря да си поеме дъх. Цялата трепереше. Намираше се в състояние близко до шока по простата причина, че се бе разкрила пред един почти непознат мъж. Срамуваше се от себе си. Нямаше никакво значение, че Сенжин Омукае й бе разрешил да говори свободно — тя бе длъжна да си държи устата затворена. Но защо беше говорила, Господи? Защо каза истината, вместо обичайната ловка лъжа, която би спестила неудобството и на двамата?

Томи не можеше да отговори на тези въпроси, но беше убедена, че слабостта й имаше нещо общо с красивото лице на командира Омукае. Потръпна, като си припомни как той стана и се изпречи пред погледа й, чинно отправен встрани. Още тогава разбра, че е хваната в капан — сякаш той бе ловец с примка в ръце. Нямаше избор и бе принудена да гледа лицето му по време на целия разговор.

Беше страшно, чувстваше се абсолютно разголена пред пронизителния му поглед. До последния миг беше сигурна, че ще успее да изфабрикува обичайните за въпросите му отговори, но когато отвори уста, разбра, че няма да стане. Сякаш командир Омукае бе протегнал невидима ръка в съзнанието й и бе измъкнал оттам това, което искаше да знае.

Въпреки всичко Томи бе пропита от чувство за вина. Командир Омукае беше безспорният й любимец в полицейското управление, в което, общо взето, никой не я приемаше безрезервно като колега детектив. Томи ясно съзнаваше, че ако беше мъж, отдавна би била лейтенант и командир на поделение. Това имаше предвид командир Омукае с думите „всеки от нас е по свой начин черната овца на отдела“.

Само на капитан Омукае дължеше разследването на редица тежки престъпления. Единствено той сред всичките висшестоящи офицери я третираше като интелигентно човешко същество, дори си позволяваше да даде гласно одобрение на работата й. За последен път това се случи преди около месец, когато благодарение на търпеливо проследяване Томи успя да разкрие мрежа от нелегални доставчици на автоматични пистолети МАК-10 за фракцията „Червена армия“ 4 4 Известна в Япония терористична групировка. — Б.пр. .

Преди това беше случаят с терористката, която се готвеше да се качи на борда на корейски самолет на летище Нарита. Томи я арестува в дамската тоалетна минути преди полета. По време на акцията получи и леко нараняване с нож, което пък даде повод на капитан Омукае да я предложи за награда и повишение. Предложението му, разбира се, беше отхвърлено, но какво от това, запита се Томи, докато бавно се насочваше към бюрото си.