Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Маскарадът, на който срещна Шизей, или по-скоро усети нейното присъствие, беше поредната сълзливосантиментална сбирка на хора, който бяха решили да отбележат скорошната смърт на Труман Капоти със своите спомени за него. Слушайки анекдотите им, които би трябвало да бъдат смешни, но на практика предизвикваха само тъга, Брандинг изпита огромно облекчение от факта, че не се беше срещал с този писател.

Все пак времето му не беше напълно изгубено. Беше поканил със себе си двама от най-близките си приятели журналисти. Единият се казваше Тим Брукинг и беше най-добрият репортер проучвател на Ню Йорк, а другият беше водещ на едно от най-популярните телевизионни предавания в щата, насочено предимно към разследвания на злоупотребите с властта. Тримата се заеха да обсъждат надълго и нашироко състоянието на журналистиката в електронните медии.

Времената бяха лоши за телевизионните новинарски екипи. Цели телевизионни компании преминаваха в ръцете на конгломерати, чиято единствена цел бе увеличение на печалбите с цената на всичко. Компаниите сами си бяха виновни за това положение, оплакваше се известният водещ. Притискани все повече от кабелната телевизия и видеото, те все по-често прибягваха до използването на програми, създадени от независими продуценти. Местните канали придобиваха все по-силен контрол над това, което се излъчва на живо. Фарсове и пародии на информационни предавания, подобни на „Вечерна забава“, са далеч по-лъскави от сериозните новинарски предавания и заемат все по-твърдо най-гледаното време, а нарастващата популярност на Тед Търнър с неговите 24-часови новини по кабелната мрежа на Си Ен Ен прави информационните предавания на останалите три големи мрежи напълно излишни. Всички знаеха, че нито една от тези компании вече не поддържа екипи за разследвания на новините, които текат във вечерните часове, а бюрата на чуждестранните им кореспонденти — някога най-голямата гордост на американската телевизия — днес се закриват едно след друго.

Докато разговаряха, Брандинг забеляза, че събеседниците му го гледат по един особен начин. Миг по-късно стреснато установи, че в поведението им присъства онази почит, която журналисти от този ранг показват единствено към президента на Съединените щати.

Стана му приятно, почувства се поласкан. Даваше си ясна сметка, че приятелството му с тези хора се основава преди всичко на взаимната полза. От друга страна, той не беше толкова наивен, че да не прави разлика между тези сериозни журналисти и повечето от колегите им, които бяха твърде мързеливи, отегчени или просто глупави, за да си дават сметка какво представлява истинската журналистика.

Подбирай приятелите си много внимателно, казваше някога майка му. Те са хората, които най-често ще говорят за теб. Брандинг никога не забравяше тези думи.

Най-сетне разговорът се насочи към истинската причина за срещата им: продължаващите „фронтови“ разследвания на професионалното поведение на Хау. Брандинг си даваше сметка, че е стъпил на тънък лед и това неофициално разследване е факт единствено благодарение на големите заслуги, които беше вършил на тези мъже. Все още не бяха се добрали до конкретни доказателства и водещият — по-нетърпелив от колегата си — се запита на глас дали изобщо ще открият нещо.

Брандинг, току-що долетял от Вашингтон, където беше говорил пред Националния пресклуб, побърза да го успокои, че доказателства ще има. След което мина на любимата си тема — проекта „Кошер“, върху която беше говорил и във Вашингтон.

Екип на Института „Джонсън“ във Вашингтон вече завършваше проекта „Кошер“, насочен към създаването на свръхмощен стратегически компютър, което през следващите пет години щеше да се финансира от Агенцията за стратегически компютърни проучвания АСКП, чийто председател беше Брандинг. „Кошерът“ щеше да бъде компютър от революционно нов тип, който не само ще разсъждава, но и ще предлага готови стратегически схеми. Брандинг се надяваше с такива компютри да бъдат съоръжени всички правителствени институции — Съветът за национална сигурност, ЦРУ, ФБР, Пентагона и прочие. Предимствата на подобна система, неизвестна в нито една друга страна на света, ще бъдат огромни, ще се отразят не само в областта на националната сигурност, но и в борбата срещу тероризма, предприемането на възпиращи операции в Близкия изток и навсякъде другаде по света.

Във Вашингтон Брандинг научи, че някой се рови около екипа в Института „Джонсън“ и събира без разрешение компютърна информация за неговите членове — извлечения от банкови сметки, заеми и подобни неща. Това моментално му замириса на Хау и той сподели с двамата си приятели, че ако могат да докажат връзката на сенатора с това незаконно шпиониране, работата им ще потръгне. И двамата моментално се наостриха — Брандинг ясно видя как ги обзема алчността и нетърпението на хрътки, подушили голямата сензация.