Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Целта на тази група беше само една: да прилага на практика „макото“ — особените правила на поведение, които осигуряват моралната и етническа чистота на японския дух. Но самото издигане на „Нами“ до върховете на властта беше ярък пример за компромис с тази цел. В началото на осемдесетте години динамично развиващата се икономика на Япония се опираше изцяло на забележителния успех на нейната експортна продукция — автомобили, високотехнологични продукти и електронни компоненти. Но преди четири години йената започна да поскъпва рязко на валутните пазари и „Нами“ беше разтревожена. Нейните членове съвсем правилно прецениха, че при силна национална валута ще настъпи поскъпване на експортната продукция и това неминуемо ще доведе до снижаване на производството.

За да се избегне рязкото забавяне на икономическите темпове, „Нами“ препоръча изкуствено оживление на пазара на земя вътре в страната, твърдейки, че само чрез пренасочване на средства към вътрешността, ще може да се избегне шокът от снижаването на износа.

За известно време тези мерки наистина подействаха, но след това ефектът им изчезна и практическата им полза се доближаваше до нулата. Нанги по принцип не се доверяваше на изкуствено създаваните ситуации в икономиката, защото съзнаваше, че те могат да бъдат премахнати толкова лесно, колкото са били въведени. И в момента Япония се намираше в такова състояние, което можеше да бъде оприличено на балансиране по ръба на бръснача.

И ако „Нами“ концентрира в ръцете си огромна власт благодарение на изкуствено предизвикания поземлен бум, то тази власт бе циментирана завинаги миналата година, след смъртта на стария император. Никой в Япония не вярваше, че наследникът ще може да поддържа имиджа на императора като жив син на боговете.

„Нами“ все по-забележимо се намесваше в непосредственото управление на страната. Според Нанги зад това име се криеха шепа алчни за власт личности, които компрометираха истинските идеалистични цели на „макото“ — чистота и достойнство. Обратно — „макото“ беше превърнало членовете на „Нами“ в група арогантни диктатори, слепи за националните проблеми и укрепването на японските традиции. А арогантността и самозаблудата са недъзи, от които страдат преди всичко американците. Нанги беше много разтревожен от факта, че подобни пороци са се вкоренили толкова здраво в самото сърце на Япония.

Сега императорът имаше нужда от съвети и абсолютната власт на „Нами“ блесна с цялата си мощ. Коронясването, макар и отпразнувано по безпрецедентен за Япония начин, нямаше абсолютно никакво значение за членовете на „Нами“. Също и новият император — синът на Хирохито. Защото след смъртта на Божествения син, мястото му се зае не от законния наследник на трона, а от „Нами“.

В чужбина японският император се приемаше само като представителна фигура без реална власт — също като английската кралица. Но Нанги беше на по-друго мнение, защото знаеше, че волята на императора на практика се идентифицираше с думичката власт.

— Разбира се — отвърна в слушалката той. — За мен е чест да служа на Негово величество. Бихте ли ме посетили тук, в компанията? Утре следобед имам прозорче в програмата, какво ще кажете за пет ча…

— Въпросът е изключително спешен! — прекъсна го Икуза.

От службата си като заместник-министър на МИТИ Нанги беше запомнил няколко кодови думички, които сам беше използвал при напрегнати ситуации. Затова веднага разбра две неща от особено важно значение: обаждането няма нищо общо с проявата на учтивост и е предшественик на кризисни събития. Но за кого? За „Нами“ или за него самия?

— Няма да дойда във вашия кабинет и няма да ви поканя в своя — каза Икуза. — Предлагам да се срещнем в Шакуши Фуро, за малка почивка. Познавате ли тази баня, господин Нанги?

— Чувал съм за нея.

— Ходили ли сте там? — В гласа на Икуза изведнъж се появи тревога.

— Не.

— Добре, аз също — въздъхна с облекчение Кусунда Икуза. — Ще се видим там утре в пет — този час ме устройва. — В паузата, направена от Икуза, Нанги ясно усети наличието на надменност. Това също беше многозначително, особено на този начален етап. После събеседникът му добави: — Бих желал да подчертая, че срещата ни трябва да бъде пазена в пълна тайна!

Макар и обиден, Нанги с нищо не се издаде. Имаше и други начини да покаже, че приема предизвикателството, но посредством тях ще успее да оцени и нрава на този човек.