Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Някъде по средата на този процес Нанги започна да си дава сметка защо по-възрастни от него хора са ценили полковник. Денис Линеър, защо бащата на Никълъс не е бил приеман като „итеки“ — презрян варварин, както са били приемани всички останали членове на американските окупационни власти. Полковник Линеър се е отличавал с особената си способност да вниква в японската психология, въпреки европейския си произход. Това качество бе наследил и Никълъс, независимо от смесената си кръв и въпреки нея.

Танцан Нанги — герой от войната, заместник-министър на всемогъщото МИТИ — Министерството на външната търговия и промишлеността, до преди десет години, а след това основател и президент на Банката за развитие Даймио, която впоследствие става притежание на Сато, в момента президент на могъщия концерн „Сато Интернешънъл“ — никога не си беше представял, че може да обикне един чужденец. Честно казано, той считаше това за напълно невъзможно. Но в онази дълга нощ на пиянско опиянение, той неволно си даде сметка, че е започнал да обича Никълъс така, както бащата обича своя син.

Един от десетината най-могъщи мъже на Япония, Нанги не изпита никакъв срам от това чувство. Защото Никълъс притежаваше могъща „хара“ — онази уравновесеност, която е на особена почит у японците. Освен това беше човек на честта — беше доказал това още преди три години, когато рискува живота си, за да спаси Сеичи Сато — най-близкия приятел на Нанги, и когато, въпреки изтезанията, отказа да разкрие на руснаците тайната на проекта „Тенчи“. Танцан Нанги знаеше, че сърцето на Никълъс е чисто — а това е най-високата оценка, която човек може да получи от един: японец.

Както и можеше да се очаква, Нанги не показа външно вълнение при постъпването на Никълъс в болница. Но на практика раздялата с Никълъс беше тежък удар за него както в лично, така и в професионално отношение. Разбира се, Джъстин не можа да разбере поведението му. Тя си мислеше, че мястото му е там, край леглото на Никълъс, както нейното. И това обтегна до крайност и без това хладните отношения помежду им. Нанги се натъжи от факта, че тя не вижда това, което вижда той — единственият начин да докаже приятелските си чувства към Никълъс беше да управлява „Сато Интернешънъл“ по най-добрия начин и в негово отсъствие.

Беше му тъжно и от още един факт — че Никълъс е женен за жена като Джъстин, която не е в състояние да долови скритите нюанси в японския начин на живот. Същевременно не му минаваше през ума, че до известна степен и сам носи вина за нейното невежество.

Изправен пред прозореца на заседателната зала, забравил за всичко, което ставаше там, той изведнъж бе обзет от страшно предчувствие. Беше убеден, че атаката срещу компютъризираните архиви на компанията е поличба, която скоро ще смени рязко посоката на вятъра. Чувстваше, че наближава тайфун — мрачен и зловещ, заплашващ го с разруха.

Аналогията беше съвсем конкретна, тъй като тайфунът имаше дори име: Кусунда Икуза.

Само преди час проведе телефонния разговор, който промени всичко. Час, равен на един човешки живот, горчиво си помисли Нанги. И причината се наричаше Кусунда Икуза.

— Господин Нанги? — прозвуча в слушалката хладен и безличен глас. — Обажда се Кусунда Икуза. Натоварен съм да ви предам поздравите на новия император.

Нанги здраво стисна слушалката.

— Предайте моите верноподанически чувства на Негово императорско величество — каза в мембраната той.

— Благодаря — кратка пауза, която показваше край на любезностите, после: — Ние бихме желали да обсъдим един въпрос с вас.

Нанги не беше сигурен дали под това „ние“ Икуза имаше предвид самия император, или групата, която се наричаше „Нами“. Всъщност, всички отдавна знаеха, че „Нами“ (Морска вълна) изразява волята на новия японски император. Членовете на групата положително са имали тази привилегия и при предишния император — чак до момента на неговата окончателна и славна награда. Говореше се, че „Нами“ е истинското сърце на Япония, че тя реализира волята на народа далеч по-добре от всички министър-председатели и правителства, взети заедно. „Нами“ упражняваше истинската власт в тази страна, но това съвсем не означаваше, че Нанги споделя нейните идеали.

„Нами“ се състоеше от седем души — всички от стари и известни фамилии, които бяха управлявали страната преди и по време на войната в Тихия океан. Те не бяха нито бизнесмени, нито политици — подобни професии бяха далеч под тяхното достойнство.