Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Маскарадът постепенно замираше, разговорът им — също. Малко по-късно тримата се разделиха и именно тогава Брандинг забеляза Шизей.

Беше се изправила до мраморната камина в гостната и Брандинг неволно сравни безупречната й кожа с гладкия полиран камък. Беше облечена в плътно прилепнала черна блузка без ръкави и копринени панталони в същия цвят. Около невероятно тънкото й кръстче беше увит широк колан от крокодилска кожа с огромна червеникавозлатиста катарама, чиято форма бе доста трудна за определяне. Деликатните й нозе бяха стегнати в обувки с висок ток от крокодилска кожа. Този начин на обличане доста се различаваше от обичайните за Ийст Енд летни тоалети. Брандинг хареса както него, така и самата нея. Спомни си какво си беше помислил в онзи миг: тази жена притежава кураж. Заключението му се дължеше не само на облеклото, но и на начина, по който беше прибрала блестящочерната си коса зад ушите, оставяйки само тънко, необичайно изрусено кичурче да виси свободно над високото й чело.

Когато се приближи до нея, забеляза, че тя не носи никакви бижута, нямаше дори обици. Единственото й украшение беше пръстенът с квадратен смарагд на безименния пръст на дясната ръка. Или не носеше грим, или се беше гримирала толкова изкусно, че това изобщо не личеше.

Брандинг дълго изучаваше лицето й. Често си въобразяваше, че е изследовател на човешкото състояние и това беше причината да се вглежда внимателно в лицата около себе си. У Шизей веднага забеляза нещо особено — макар тялото й да беше зряло и съвсем оформено, безупречният овал на лицето й бе озарен от странна, граничеща с невинност, чистота. За миг Брандинг беше напълно объркан, после със стряскаща яснота разбра, че подобна съвършена красота може да притежава само невинно, още неоформено в полово отношение дете.

Докато я наблюдаваше, в съзнанието му нахлу отдавна избледнял спомен. Майка му го беше завела на Бродуей да видят една постановка на „Питър Пан“. Запленен изцяло от свежото и сякаш недокосвано от нищо съвършенство на Мери Мартин, той изпита дълбок срам, тъй като това чувство бе изцяло предизвикано от мъжката роля, която играеше тя. Една изцяло магическа роля…

Сега, изправен сред някогашната ферма на Ийст Бей Бридж, превърната в луксозен дом, той отново усети онова странно и почти импулсивно кипване на кръвта, което беше тревожно и същевременно изключително приятно именно поради присъствието на някаква забранена съставка в себе си.

Това чувство не беше събудено от нейната младост — по отношение на младите момичета Брандинг бе толкова сексуално равнодушен, колкото и по отношение на хомосексуалистите. То бе предизвикано по-скоро от нейната невероятна свежест, от особеното чувство за покорство и отстъпчивост, което се излъчваше от цялата й фигура. Макар да не го осъзнаваше в момента, а и едва ли някога щеше да го осъзнае — лицето на Шизей излъчваше всичко онова, което мъжът търси у една жена: развратница и девственица, майка и богиня.

Кой би устоял на такава жена? Котън Брандинг положително не можеше да се причисли към подобни аскети.

— Възможно ли е да не сме били представени един на друг? — попита той с най-приветлив тон на гласа.

Шизей го погледна с раздалечените очи на сърничка.

— Всичко е възможно — отвърна тя. — Но имам чувството, че сме стари приятели.

После се представи.

— Мисля, че бих запомнил приятел като вас — засмя се той.

— Значи греша — леката й усмивка показа, че цени чувството му за хумор. — Сигурно съм ви виждала по телевизията, защото не ме напуска усещането, че ви познавам, сенатор Брандинг.

Гласът й беше музикален и приятен. Той веднага го хареса, въпреки силния акцент, който в първия миг го накара да си помисли, че тя казва не „познавам“, а „притежавам“.

— Наричайте ме Кук 1 1 Готвач. — Б.пр. — рече той. — Така ми казват всички приятели.

Тя му хвърли озадачен поглед и той с усмивка поясни:

— Това е прякор, който получих още като дете. Бяхме голямо семейство и се редувахме при домашните задължения. Но само аз обичах да готвя, пък и ми се отдаваше… Предпочитах да върша единствено това и така ми лепнаха прякора.

На тухлената естрада пред къщата засвири оркестър. Двамата излязоха в звездната нощ и се отправиха към тосканските теракотени саксии, в които се поклащаха красиви мушката и стройни английски тисове. Въздухът, както винаги, тежеше от влага, но лекият ветрец я правеше съвсем поносима.