Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Шизей тихо простена, измъкна се от желязната хватка и се свлече в краката му. Главата й клюмна, силната водна струя разпиля косата й, превръщайки я в черна завеса около скулите.

— Моля те, Шизей, не прави това! — Брандинг коленичи до нея и й помогна да се изправи.

— Кук! — прошепна тя. — За мен животът е лъжа, просто защото не мога да погледна истината в очите!

— Само за момента! — настоятелно отвърна Брандинг. — Но все някога трябва да направиш първата стъпка и да приемеш истината за себе си такава, каквато е!

— Не мога!

— Разкажи ми истината за себе си! — разтърси я Брандинг. — Ще видиш как я приемам аз и това ще бъде първата стъпка!

— Не! — вкопчи се в него Шизей. — Не ме карай да правя това! Моля те, Кук!

— Не мога да те накарам насила, скъпа — притисна я до себе си Брандинг. — За разлика от теб…

Шизей затвори очи, сърцето й лудо блъскаше.

— Уморена съм, Кук — прошепна тя. Брандинг спря водата.

Тя избърса първо него, а след това и себе си.

— Мисля, че в гардероба ми има някакви твои дрехи…

Брандинг прекоси спалнята и отвори вратичката на гардероба. Вътре откри чифт чисто бельо и един от халатите си. На една от закачалките висяха риза и панталон, спретнато огладени и подредени.

Той навлече халата и завърза шнура му. Очите му случайно попаднаха на ръба на вратичката. Там, на височината на човешки ръст, тъмнееше дълбока драскотина. Беше добре почистена, но личеше, че е прясна от цвета на дървото. Очите му се заковаха върху оголената дъска, концентричните й кръгове го гледаха с нямо обвинение. В съзнанието му отново изплува трупът на Брислинг, свит на две и натъпкан в багажника на колата му, с широко зейнала смъртоносна рана в тила. Според инспектор Албъмарл, тя имала V-образна форма, а в стените й били открити микроскопични късчета дърво. „Имате ли представа от какво може да се получи подобна рана, сенаторе? Може би от къса палка? Какво е вашето предположение?“ Тогава Брандинг нямаше никакви предположения, но сега май не беше така.

Лицето му все още беше замислено, когато Шизей се появи от банята. Вдигнала ръце, тя навиваше косата си на тежък кок. Видя изражението на лицето му и замръзна на място.

— Знаеш ли кой е убиецът на Дейвид Брислинг, Шизей? — тихо и отчетливо попита той.

— Дъглас Хау.

— Това е версията на полицията.

Макар и ярко осветено от светлината на лампата, лицето на Шизей не издаваше нищо.

— Какъв смисъл има да ми задаваш подобни въпроси? — попита тя. — Нали винаги те лъжа?

— Сега те моля да не правиш това — все така настоятелно отвърна той. — Ако в твоето тайнствено и изстрадало сърце има нещо истинско по отношение на мен, ти трябва да ми кажеш истината!

— Обичам те, Кук. Той тръсна глава.

— В момента не съм сигурен какво точно означава това.

Шизей стоеше напълно неподвижна, но въпреки разстоянието между тях, Брандинг ясно долови промяната. Въздухът помежду им се сгъсти и затрептя, стомахът му се сви. Какво му беше казала веднъж? Мислех, че ще те е страх от мен… Ако тя бе убила Дейвид Брислинг, той имаше всички основания да изпитва този страх. Какво би й попречило да стори същото и с него? Но той нямаше твърдо доказателство и никога нямаше да го има. Ще притежава единствено онази драскотина на гардероба и прекалено възбуденото си въображение, което след известно време положително ще постави под контрол, макар и с цената на върховно усилие.

След дълги минути напрегнато мълчание, Шизей тихо попита:

— Какво ще направиш, ако ти кажа истината?

— Не е важно каква ще бъде моята реакция — поклати глава Брандинг. — Ти трябва да ми я кажеш, защото искаш да го сториш, защото искаш да започнеш нов живот.

Очите на Шизей блестяха като скъпоценни камъни, по които пробягва самотен слънчев лъч. Пое дълбоко дъх, опитвайки се да постигне „прана“ — душевното равновесие. Въздухът в стаята отново затрептя, концентричните кръгове на напрежението блъснаха Брандинг в гърдите.

— Да — прошепна тя. — Зная това.

Брандинг неволно затаи дъх, после направи усилие, бавно се обърна към леглото и отметна чаршафите.

— Само това ли ще искаш да знаеш? — пристъпи към него Шизей. — Не искаш ли да знаеш повече?

— Вече зная повече — изправи се Брандинг и я погледна в очите. Отново усети странното напрежение, което стягаше гърдите му и го караше да се изпотява.

— Ще ти кажа само едно, Шизей — бавно продължи той. — Аз те обичам. Но все още не съм сигурен кого точно обичам. Не е ли това една от съвършените илюзии, с които постоянно ме заливаш? Или обичам самата теб с всичките ти недостатъци и незнайни пороци, които грижливо криеш дълбоко в душата си? — Очите му се отместиха встрани. — Имам нужда от помощта ти, за да разбера това. Опознах достатъчно илюзията, сега вече искам да опозная самата Шизей. Кажи, искаш ли да ми помогнеш?