Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Трябва да говоря с него! — съкрушено промълви тя. — Трябва да открия…

— Още не! — рязко я прекъсна Нанги.

— Какво имате предвид? — вдигна глава Томи.

— Имам предвид факта, че в момента се намираме в странно положение — отвърна Нанги. — Очевидно се оказваме в центъра на далеч по-голяма конспирация… Едва сега започвам да разбирам какво изпитва човек, изправил се пред разярен бик. Никълъс беше прав. Точно за подобно нещо спомена, докато го откарвах към летището. Двамата с него сме били избрани за обект на нападение преди много месеци. Подобен вид операция се нуждае от грижливо предварително планиране.

— За каква операция говорите?

Нанги отпусна брадичката си върху ръцете, които обвиваха драконовата глава на бастуна му.

— Все още не съм в състояние да й дам цялостна оценка — бавно рече той. — Нито пък да разкрия целите, които иска да постигне. Твърде много наподобява този странен вирус, за който стана въпрос току-що. И аз, подобно на магьосничката по компютърните програми Мики, виждам строежа, но все още не мога да открия смисъла й…

Хвърли поглед на ръчния си часовник и се изправи.

— Време е — рече той и прибра магнетофончето в джоба си. — Да идем да откъснем първите плодове от нашата собствена операция.

Масуто Ишии — вицепрезидентът по оперативните въпроси на „Сато Интернешънъл“, вече ги очакваше в дома на Нанги. Уми го беше нагостила с чай и сладкиши, поднесени в стаята с деветте татами — една от официалните гостни на къщата.

Една от стените беше изцяло остъклена, от нея се излизаше направо във вътрешната градина. Ишии отпиваше от чая си и замислено наблюдаваше цъфналите в градинката азалии и пеонии. При влизането на Нанги той скочи на крака и го поздрави с дълбок поклон. Нанги го запозна с Томи Язава.

Появи се Уми, поднесе чай на новодошлите и се настани до Нанги.

— Какви новини носите? — попита Нанги.

Ишии се усмихна, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади видеокасета.

— Всичко е тук, Нанги-сан — рече той и поднесе касетата с още един дълбок поклон. — Точно според вашите предположения.

Нанги въздъхна, взе касетата и я лъхна в процепа на видеокасетофона, поставен върху тънък телевизор с петдесетсантиметров екран в дъното на стаята. Апаратът автоматично се включи, а Нанги взе в ръка дистанционното управление и отново се отпусна до Уми.

— Гледайте внимателно — предупреди присъстващите той.

Разноцветните ивици върху екрана изчезнаха и на тяхно място се появиха образи. Томи веднага разбра, че записът е направен от професионалист, при това изключително добър.

Образите се раздвижиха и пред очите им се появи познатият на всички парк около Императорския дворец. В обектива се появи Ишии, последван след секунда и от Кусунда Икуза. Подобно на всички документални записи, и този беше снабден с датата, часа, минутата и дори секундата, в която е правен. Това беше необходима предпазна мярка срещу монтаж и фалшификации.

С рязко движение Икуза тикна обемист плик в ръцете на Ишии, който покорно го пое. После ловко се извъртя в посока на скритата камера и го отвори. Операторът светкавично прибягна до стократното увеличение на телеобектива и Томи ясно видя пачките с новички йени.

После двамата мъже закрачиха през градината, разменяйки си кратки фрази. Записът обаче беше без звук и присъстващите мълчаливо наблюдаваха движението на устните им. После двамата се разделиха, камерата проследи Ишии, който се качи в колата си и потегли. Камерата, очевидно натоварена в друг автомобил… продължаваше да го следи по улиците на Токио. Той не спря никъде, преди да паркира на една тиха уличка. Камерата продължаваше да следи колата.

Ишии хвърли поглед на часовника си, а секунда по-късно към него се приближи някакъв мъж, влезе в кадър, докато отваряше вратата и се настаняваше на задната седалка. Лицето му се извърна към камерата и ясно изпълни екрана. Принадлежеше на Кач Хагава — известен дилър и посредник на хазартни залагания, тясно свързан с мафията Якудза.

Той каза няколко думи, а Ишии мълчаливо извади плика и му го подаде. Пликът несъмнено беше онзи, който донесе Икуза. Хагава го пое и два пъти преброи парите. После кимна, прибра пачките в плика и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Слезе от колата и Ишии потегли. След което записът свърши.

— Господи, Боже мой! — въздъхна смаяна Томи.

Нанги стори дълбок поклон на своя заместник по оперативните въпроси.

— Добра работа сте свършили, Ишии-сан — с уважение промълви той.