Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Картата на смъртта! — кимна Кони. — Планът не е лош.

— Дано — погледна го в лицето Никълъс. — Защото друг нямам!

Кони събра празните чаши и се скри зад една антична японска завеса, на която бяха изрисувани херувими, летящи над златнозелени морски вълни.

Никълъс се обърна към Джъстин и се взря в очите й.

— Питам се дали си даваш сметка колко си ми скъпа — тихо промълви той.

— О, Ник — проплака Джъстин и отпусна глава на гърдите му. — Изплашена съм до смърт. Имам чувството, че този Сенжин ще те отнеме от мен, а аз току-що съм те получила отново… Аз…

Никълъс нежно запуши устата и с длан.

— Спокойно — прошепна той. — Овладей се, имай ми вяра.

От говорителя на миниатюрното магнетофонче се разнесе пукот и после дрезгавият глас на Плъха:

— Паметен запис, за лично ползване… — Последва номер и дата, всички следващи записи върху лентата също бяха документирани. — Относно вирусната атака срещу „Сато“. Дадох дискетата на Мики за анализ. След четирийсет и осем часа ще имам резултат… Паметен запис: Свързах се с Мики. До момента нищо не е открила. Казва, че конструкцията на вируса е нещо съвършено ново за нея. Лоша новина. А добрата е, че тя е страхотно заинтригувана, зарязва всички текущи задачи и се заема да разкрие загадката. Всеки ден трябва да се свързвам с нея… Паметен запис: Обадих се на Мики. Все още нищо… Паметен запис: Обадих се на Мики — нищо… Паметен запис: Мики твърди, че този вирус е мутант. От това, което е успяла да открие до този момент, става ясно, че той по-скоро се храни от защитните системи на съответната програма, адаптира се към тях и така прониква до засекретените сведения… Паметен запис: Според Мики вирусът не е проектиран така, че да унищожава програмите, в които прониква. Той по-скоро има предназначението да служи като връзка между секретните сведения и своя собственик. Всичко това става все по-безумно. Мики е на същото мнение. Работи върху него по осемнайсет часа в денонощието… Паметен запис: Според мен Мики скоро ще проникне в загадката на вируса. От данните, които й предадох чрез дискетата на Нанги, тя е сигурна, че нападението срещу компютърната банка на „Сато“ е било пробно. Убедена е, че вирусът все още не е завършен окончателно. Казва, че познава единствения човек на този свят, който е в състояние да изработи подобен супервирус със способността да се адаптира към различни предохранителни системи. Според нея той е истински гений и работи… Къде? — В научноизследователския отдел на „Накано“! Съвпадение? Трябва по най-бърз начин да се свържа с Нанги…

Лентата свърши, но в стаята остана да виси някаква невидима, но съвсем осезаема енергия.

Датата на първия запис отговаряше на деня, в който Нанги и Плъха се срещнаха в електронната джунгла на Акихабара. А датата на последния беше един ден, преди Плъха да изчезне завинаги.

Нанги седеше и гледаше тънката черна кутия на миниатюрния магнетофон. Двамата с Томи бяха в малката й канцелария в Градското полицейско управление на Токио. Томи крачеше напред-назад толкова развълнувано, че въпреки важните разкрития на записа, Нанги вдигна глава и я погледна:

— Какво става с вас?

— Нищо, — тъжно се усмихна Томи, после погледна в очите възрастния мъж и с очевидно усилие добави: — Освен това, че ако тази Мики е права, аз познавам отблизо създателя на този супервирус.

Нанги почти подскочи, а тя спря разходката си, сложи ръце на кръста си и добави:

— Не ме гледайте така. Зная дори името на вируса — казва се РИНРИС… Съкращение от… какво беше… „Ръчно изработен неразличим…“ Да, да… Точно така: „Ръчно изработен неразличим разбивач на интегрални схеми“. По думите на моя приятел, този вирус има способността да се адаптира и да използва защитните системи на компютърните програми за проникване в същността им… Сетих се именно, когато чух думата „адаптиране“.

— И вашият приятел е създател на този РИНРИС, така ли? — попита Нанги.

Тя се намръщи от леденото спокойствие в гласа му и кратко кимна с глава.

— Името му е Сейжи Кикоко, но всички го наричат Негодника. Работи в научноизследователския институт на „Накано“, познавам го от години. Той ми е близък приятел, просто не мога да допусна, че знае за какво точно ще бъде използвано откритието му.

— Трябва да знае — вдигна глава Нанги. — Този вирус е създаден по революционно нова технология и единствен той би могъл да оцени резултатите от използването му.

Томи унило кимна, отпусна се в близкия стол и прокара ръка през косата си.