Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Дребничкият мъж отвърна с още по-дълбок поклон.

— Благодаря ви, Нанги-сан. Мисля, че жизнеността на „Сато Интернешънъл“ трябва да бъде запазена на всяка цена, атаката срещу компанията е атака срещу всеки от нейните верни служители. Прекланям се пред доверието, което ми оказахте, едновременно с това си давам сметка, че моите усилия са нищо в сравнение с тежката битка, която ви предстои.

— Всеки от нас е неделима част от цялото — отвърна Нанги, очевидно поласкан от думите на своя вицепрезидент. — Затова е важен приносът на всеки, особено ако е направен от сърце. Това е начинът на работа в „Сато Интернешънъл“.

— Но как успяхте да организирате всичко това, Нанги-сан? — смаяно попита Томи.

— Идеята беше на Никълъс — усмихна й се Нанги. — Познавате ли философията на айкидо? Това е изкуството на концентричните кръгове. Основен похват при него е използването на инерцията на самия нападател, която се привлича по посока на защитника, а не обратно нещо, което е далеч по-трудно.

— Тук прибягнахме именно до тази философия. Вместо да се стремим да отвърнем на удара на Икуза — което означава, да се отдръпнем на разстояние и на свой ред да го нападнем — ние го придърпахме още по-близо до себе си, погалихме неутолимата му страст към неограничена власт, представяйки му се като разбити и окончателно победени. Така му подарихме една наистина стресова ситуация.

С няколко думи описа първия контакт между Ишии и Икуза, после продължи:

— Биографията на Ишии придаде на легендата не само необходимата доза логика, но и я превърна в нещо, което Икуза не можеше да не иска да притежава. Веднага разбра какви неограничени възможности се разкриват пред него, ако може да използва Ишии срещу нас. Правилно предположихме, че първата му задача ще бъде да научи нещо за стратегията ни в предстоящата битка. — По лицето на Нанги отново се появи усмивка: — И Ишии не го разочарова. В резултат, притежаваме неоспоримо доказателство, че Кусунда Икуза — всемогъщият ръководител на „Нами“, предава голяма сума пари в брой на известния престъпник Кач Хагава с помощта на посредник.

— Но това не е истина и Икуза несъмнено ще побърза да посочи несъответствието — рече Томи.

— Няма да е достатъчно бърз — поклати глава Нанги. — Видите ли, на високия морален пиедестал, на който стои Икуза, грешки не могат да се допускат. Освен това, как би могъл да обясни смислено този видеозапис? До каквато и лъжа да прибегне, всички ще бъдат убедени, че иска да прикрие незаконните си контакти.

— В случаи като този истината е без особено значение. Важно е настроението, с което го възприемат хората. Пред очите ни се извършва явно закононарушение — това, че то на практика е обикновена илюзия, изобщо не намалява неговото въздействие. Повярвайте ми, скандалът ще бъде огромен и съвсем реален, особено от гледна точка на Кусунда Икуза.

Шизей отведе Брандинг в своя дом, тъй като той не искаше да отговаря на репортерите, които несъмнено го очакваха пред неговия.

— Искам сега да си до мен — някак тържествено й каза той. — След всичко, което стана, не бих желал още изненади.

— Кук — погледна го тя, — знаеш ли, че в Япония съществува школа, която преподава изкуството да лъжеш с очи?

Той започна да се съблича.

— Искам да взема един душ, имам чувството, че току-що съм се върнал от Хонконг след продължителен и тежък полет. Ела в банята е мен.

— Не се притеснявай, Кук. Няма да ти избягам.

Брандинг събра на куп бельото си и вдигна глава:

— Къде да сложа тези неща? — Вече беше съвсем гол.

— Дай ми ги — протегна ръце Шизей. — Ще ги изпратя за пране.

Брандинг ги хвърли на леглото.

— Нямаш желание да ме изслушаш, нали? — В гласа й нямаше нито болка, нито самосъжаление и това направи впечатление на Брандинг.

— Почна да ми разказваш за някаква японска школа — подхвърли той и се насочи към банята.

— Да дойда ли с теб? — попита Шизей и започна да се съблича, без да чака отговор.

„Кой учи жените как да си свалят дрехите, запита се Брандинг. Това едва ли са майките им.“

— Може би се страхуваш от мен — подхвърли Шизей.

Брандинг пусна водата и скоро банята се изпълни с пара. Стана прекадено горещо и той остави вратата отворена. Шизей влезе след него и затвори.

— Та какво беше започнала да ми разказваш? — попита Брандинг. Горещата вода съживяваше тялото му, отмиваше от него мръсотията и потта на страха. Господи, той наистина замръзна от страх, когато видя трупа на Брислинг в багажника си. Но още повече се изплаши, когато го арестува полицията. „Не бих могъл да бъда престъпник, призна пред себе си той. Просто ми липсва достатъчно кураж.“