Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Школата беше в провинцията — започна Шизей, взе в ръце калъп сапун и се зае да сапунисва гърба му. Сградите й бяха построени като швейцарски хижи. Не зная защо, но атмосферата бе някак нереална, почти като в приказките. Името й беше Кинсей но Кумо — „Златният облак“. По подобие на всички японски заведения от тоя сорт там също имаха девиз. Беше „Кийоку Уцукушики Канцан“, което в превод означава „Чистота, красота, съвършенство“.

В „Златният облак“ курсистите бяха само жени, за разлика от преподавателите, които пък бяха без изключение мъже. Обучаваха ни на нещо, което бих нарекла актьорско майсторство, макар да беше доста по-различно. Помниш ли „ката“ — правилата? Всичко, което се вършеше в „Златния облак“, беше подчинено на „ката“. Не само обучението, но и храненето, сънят, къпането… Всичко.

Играехме ролите на мъже и за това имаше основателни причини. Караха ни, например, да учим наизуст биографията на великия актьор Йошизава Аяме, чиято концепция за актьорското майсторство беше напълно идеалистична. Според него актрисите не са в състояние да изразят на сцената най-съкровените женски идеали, просто защото автоматически прибягват до помощта на своя чар — устни, бедра, гърди. И това разрушавало идеалния образ. Той бил подвластен единствено на актьор мъж.

— Пълна лудост — изрази мнението си Брандинг.

— Така ли мислиш? — попита Шизей, ръцете й описваха концентрични кръгове по гърба му и се спускаха все по-ниско. — Нима не съзнаваш, че идеалното превъплъщение е възможно, само когато е изкуствено до последния детайл? Идеалът е една илюзия, която се създава от умението на актьора.

Брандинг се извърна с лице към нея.

— Означава ли това и обратното? — попита той. — Че само жена може да пресъздаде идеалния мъжки образ?

— Да.

— Но ти играеш женска роля.

— Аз отдавна съм дипломирана актриса, а не курсистка — отвърна Шизей. — Освен това повечето от момичетата в „Златния облак“ бяха там, тъй като мъжките роли им позволяваха да се освободят от собствената си женственост, да се превърнат до известна степен в безполови същества. Те си даваха ясна сметка за подчинената роля, която ги очакваше в японското общество. „Златният облак“ им даваше възможност да избегнат тази съдба, поне за известно време…

— А ти защо си била там?

— Бях решила да стана звезда — отвърна Шизей. — Гледах сватбите на най-известните японски телевизионни звезди, отделяха им толкова екранно време, колкото не отделяха дори на министър-председателя. Третираха ги като членове на кралското семейство, публиката ги обожаваше. Гледах и си мислех, че трябва да се чувстват на седмото небе. Те имаха всичко, за което мечтаех.

Дългите клепки на Шизей натежаха от влага.

— На практика отидох в „Златния облак“ с единствената цел да се науча как да контролирам другите — добави тя. — Вече си давах сметка, че друг живот не би ме задоволил.

Брандинг наблюдаваше стегнатото й тяло под водната струя, бисерните капчици, които се задържаха по — вдлъбнатинките на кожата й.

— Значи там си се научила да лъжеш с очи, а? — попита той. — А не те ли научиха и как да заблуждаваш собственото си сърце?

— Кук… — вдигна лице към него тя.

— Само не продължавай с лъжите — леко я докосна той.

— Но защо истината е толкова важна за теб?

— Защото съм обрекъл живота си на нея.

— Но животът е низ от лъжи!

— Не можеш да мислиш по този начин, Шизей!

— Мога, Кук, наистина мога! А и ти ще можеш, — ако знаеш това, което зная аз!

Брандинг изведнъж я сграбчи за раменете и я притегли към себе си. Устните им почти се докоснаха. Той погледна дълбоко в очите й — в очите, които бяха обучавани да лъжат, после тихо полита:

— Коя си ти, Шизей? Самоуверена идеалистка, която майсторски лавира във вашингтонското общество и играе играта като професионалист? Искрено загрижена за чистотата на природата жена с кристалночисто сърце? Или изтерзана жива картина на луд художник? Или пък може би малкото момиченце, изпратено в „Златния облак“ да се научи да използва своята женственост за постигането на някакъв налудничав идеал? Самата ти знаеш ли коя от всички тези личности си, Шизей? — Брандинг поклати глава: — Според мен, не знаеш. Според мен не си нито една от тях, нито пък съчетание на изброените личности.

— Аз мисля, че не знаеш коя си. Защото някъде по пътя си изгубила усещането за собствената си самоличност. Не се съмнявам, че подготовката ти за измами от всякакъв характер, е била безупречна. Но бедата е там, че в крайна сметка си измамила и самата себе си!