Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Ами просто защото е вътре в кашата точно колкото теб!

— Каква каша?

— Стига! — рязко викна Томи и ръката с чашата замръзна на сантиметър от устата му. — Дошъл си за помощ! Дори слепец ще види, че положението ти е отчаяно. Затова дай да си спестим празните приказки! Зная за РИНРИС, зная и какво може да се направи с този вирус. Докато ти вършеше глупости, ние с Танцан Нанги успяхме да свършим доста работа. Познаваш ли го? Би трябвало… Нали изпробва РИНРИС върху неговите терминали? — Томи мрачно поклати глава: — Доста си се накиснал, Сейжи. Добре те познавам, приятелю. Зная на какво си способен, но зная и неща, които никога не биха ти минали през ум.

— Логично е да допусна, че и Килан Ороши е в кашата. Някога бяхме неразделни, помниш ли? Тримата мускетари! Не пропускахме нито един нов филм, висяхме по цял ден из Гинза на бира и сандвичи…

— Колко вода изтече оттогава — кимна Негодника и се прокашля.

— Ти ще кажеш, братче — рече Томи и постави длани на писалището. — А сега на работа! Идваш при мен за помощ и аз мога да ти я дам, но при едно условие — да бъдеш искрен. Истината и само истината. Джон Уейн да ми е на помощ!

По лицето на Негодника пробяга бледа усмивка, после чертите му отново се опънаха.

— Не забравяй, че и Килан ми е приятелка — рече той. — Към нея също имам известни задължения…

— Нищо не й дължим, Сейжи — поклати глава Томи. — Нима не виждаш, че е царица на интригите?

— Вие двете просто не…

— Личните ни отношения нямат нищо общо? — остро го прекъсна Томи. — Защо не дойде при мен още в началото?

— Килан не ми разреши.

— Килан! — кипна Томи, но бързо се овладя. — Аз съм твоя приятелка, Сейжи. Щях да ти помогна. Сега също ще направя всичко възможно, но ще ми е нужна и твоята помощ.

Негодника сведе глава, не можеше да гледа укора в очите й. Бутна чашата с чай настрана и стисна с две ръце главата си.

— Томи-сан, снощи срещу нас беше извършено покушение и се разминахме на косъм от смъртта — започна той. — Аз… Аз намерих подслушвателно устройство в апартамента до моя… Този, необитаемият… Не зная какво е станало с човека, който го е монтирал там, но той е събирал сведения не само за мен и Килан, но и за Кусунда Икуза. Доста компрометиращи неща е успял да събере за него и Килан каза, че ще го обработи.

Но снощи колата на тоя тип почти ни размаза! Проклетата каруца ни подгони по тротоара и положително щеше да ни види сметката, ако не бях й пуснал два куршума в стъклото!

— Чакай, чакай! — развълнувано промълви Томи и усети как сърцето й се качва в гърлото. Възможно ли е Негодника да е намерил записа на Плъха, замаяно се запита тя. Нанги каза, че той е бил по следите на Икуза. Но от къде на къде се е заел да подслушва Негодника? Логичният отговор почти моментално проблесна в съзнанието й: — Килан Ороши! Тя е връзката между двамата.

Вдигна слушалката и набра един вътрешен номер.

— Имам нужда от екип за обиск — кратко каза тя, после продиктува адреса на Негодника. — Съседната врата е на необитаем апартамент. Искам да го изследвате сантиметър по сантиметър, задачата е от първостепенна важност! След двайсет и четири часа резултатите от лабораторните анализи да са на бюрото ми!

Остави слушалката, но веднага я вдигна отново и набра номера на дежурния офицер от пътната полиция. В отговор на въпроса й за загадъчни катастрофи през последното денонощие, той съобщи, че през нощта черен мерцедес е връхлетял върху няколко малки магазинчета в покрайнините на Токио, двамата пътници в него са загинали на място. Но най-странното било, че в челното стъкло на колата открили дупки от куршуми, завърши информацията си дежурният.

Томи го попита идентифицирани ли са жертвите. Офицерът й продиктува имената им, но те не й говореха нищо. Затова попита дали са ги проверили в полицейските компютри.

— Да, и именно от данните в тях решихме да прехвърлим случая на отдел „Убийства“, сиреч на вашия отдел — отвърна дежурният. — И двамата са били наемни убийци на Якудза.

Томи благодари, прекъсна връзката и потъна в дълбок размисъл. Най-накрая вдигна глава и погледна Негодника.

— Прав си — промълви тя. — Кусунда Икуза наистина се е опитал да ви убие. От този момент нататък се намираш под арест, за да бъде осигурена закрилата ти. Къде е Килан?

— Но аз…

— По-добре е да ми кажеш веднага, майсторе! — нетърпеливо каза тя. — Защото утре може да бъде късно!

Започнаха да се спускат по стълбището. На площадката Томи спря и протегна ръка: