Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Видя сълзите в очите си, отразени от стъклото на някаква мокра витрина, изненадата му беше огромна и искрена. Не беше плакал от дете, от онзи далечен миг, в който бе претърпял първото си поражение върху татамито на школата за бойни изкуства. А за дома не беше се сещал от години. Нямаше време, а и желание за подобни мисли. С разширяването на властта бе започнал да се чувства нов човек, всичко, свързано с миналото, бе започнало да му се струва дребно и незначително. Стана му смешно и тъжно, че в момент като този си спомня за подобни неща.

В квартала Асакуза най-сетне се добра до сива и безлична сграда от железобетон, която се заемаше от също така сив и безличен евтин хотел. Изкачи се по стълбището, прекоси коридора и блъсна вратата на една от стаите. Тя е трясък отскочи в стената ключалката й се строши като детска играчка.

Стаята беше малка и оскъдно обзаведена, никой от обитателите и не би могъл да намери място за прикритие в нея.

— Проследих всичките ви действия, както на теб, така и на онзи предател Кикоко — изръмжа Икуза по посока на фигурата, изправила се срещу него в полумрака. — Но това нямаше особено значение, тъй като предварително знаех, че ще се скриеш някъде като подгонено животно!

— Надявах се тук да съм в безопасност — отвърна Килан Ороши.

— Не можеш да бъдеш в безопасност, когато аз съм наблизо — пристъпи към нея Икуза. — Досега би трябвало да си разбрала това.

— Касетката не е у мен — каза Килан. — Дадох я на Сейжи и той я занесе в полицията.

— Пет пари не давам — отвърна Икуза. — Нещата отдавна претърпяха ново развитие. — Масивната му фигура изпълваше до крайност тясната хотелска стаичка.

Килан се размърда, ръката й се стрелна нагоре.

— Нито крачка повече! — извика тя. — Имам пистолет!

— Пистолетът ти не може да ме спре, Килан. Нищо не може да ме спре! Ще сторя това, за което съм дошъл! — Гласът му бе тих и почти гальовен, но в него звучеше такава решителност, че момичето прехапа устни.

Ръцете й здраво стискаха оръжието, лактите й се присвиха, дулото мътно проблесна.

— Не се шегувам! — напрегнато просъска тя.

— Аз също!

Дъждът потропваше като живо същество по спуснатите жалузи на прозореца, през тесните процепи проникваше бледа светлина.

— Спри! — изкрещя Килан. — Принуждаваш ме да стигна до крайност! — Ударникът на пистолета отскочи назад с глухо изщракване, отвърна му ехото на напрегнатата тишина в хотелската стая. — Зная, че ти си убил човека, който ни подслушваше! Зная, че си му пръснал черепа, и нямам никакво намерение да ми се случи същото! Няма да успееш да ме докопаш!

— Не трябваше да ме изнудваш, Килан. Това беше най-голямата ти грешка. Бях готов да се примиря с глупавите ти революционни идеи и наистина имах намерение да използвам изключителния ти ум. Вярвах, че ще успея да го насоча в правилна посока. Това пък беше моята грешка.

— Грешката ти беше, че се опита да се възползваш от мен — с омраза отвърна тя. — Ти си способен само на това — да се възползваш от хората. Е, как се чувстваш, когато се възползваха от теб? Ти съсипа баща ми, измъкна от ръцете му компанията, която двамата с дядо ми изградиха от нищо. Ти го натика в калта и през цялото време се усмихваше — чист и невинен като новородено!

— Мислех, че не понасяш баща си — намръщи се Икуза. — И това ли беше лъжа?

— Ти беше прекалено самодоволен и зает със собствената си особа, за да забележиш, че те мразя дори повече от баща си! — изсмя се презрително Килан. — Знаеш ли, че всъщност ти ми направи услуга, мръсник такъв? Помогна ми да видя баща си в съвсем нова светлина. С твоя помощ прозрях какво е съградил, какво означава компанията за него. Станах свидетел на поражението и скръбта му и в крайна сметка започнах да го обичам!

— Слаба утеха пред лицето на смъртта — отбеляза Икуза.

— Не съм аз тази, която ще умре!

В същия миг Икуза я нападна. Килан натисна спусъка, едрото му тяло леко се олюля, но продължи движението си напред. Тя стреля още един път, после нещо в лявата ръка на Икуза се стрелна, и потъна дълбоко в рамото й.

Килан изкрещя от болка, по ръката й започна да се стича кръв.

Икуза също кървеше. Първият куршум го бе улучил в гърдите, а вторият — в бедрото. Но той не обръщаше внимание на болката, краката му твърдо следваха пътеката, по която бе поел веднага след избухването на скандала.

Килан беше причината за стремглавото му пропадане в дълбоката пропаст. Лишен от властта си, от честта и всички добродетели на „татемае“, той най-сетне си даде сметка, че единствената му грешка е била връзката с това момиче. Високомерието му бе рефлектирало в нейната насмешлива усмивка, страстни прегръдки и опитни ръце. Потънал в арогантна самоувереност, той наистина бе повярвал на думите й, че може да язди дракона, да го язди до безкрайност… Едва сега си даде сметка за това, което би трябвало да знае още от първия миг — никой не може да язди дракона, всеки опит в тази насока води до провал и унищожение.