Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Очите му не се отделяха от морско зелената врата, Танака и Линеър излязоха, но Джъстин все още беше вътре. Преди около два часа Сенжин видя с очите си как тримата влизат вътре, а това беше единственият вход на жилището.

Сенжин знаеше, че трябва да се добере до Джъстин, независимо дали някой я охранява, или не. Ако има пазачи, ще се пролее малко повече кръв и толкова.

Изчака Никълъс да изчезне сред тълпата пешеходци и погледна часовника си. Къде си, Шизей? Защо не дойде?

По стандартите на Токио улицата беше почти пуста. Стотина метра по-надолу бе паркирана камионетка на електроснабдяването, капакът на шахтата сред платното беше отместен, а мястото бе оградено с ярки жълто-черни пластмасови ленти, на които пишеше:

Опасно за преминаване, кабел под напрежение!

Задната врата на камионетката беше отворена, но вътре нямаше никой. Сенжин видя как тримата мъже в работно облекло слязоха от нея и един по един изчезнаха в шахтата.

Наближаваше два следобед. Сенжин вече се бе запознал с околността, успя и да отскочи до магазина за железарски стоки на съседната улица.

Напусна сянката и тръгна да пресича платното. Мина край шахтата и до слуха му долетяха приглушените гласове на техниците вътре.

Безшумно се плъзна в камионетката и след броени секунди се появи отново, облякъл резервния работен комбинезон с отличителните знаци на компанията „Кон Едисън“. Насочи се към сградата, която беше в съседство с жилището на Танака, и светкавично се справи с ключалката на входната врата. Лесно би могъл да позвъни на някой от звънците край морскозелената врата и да се представи като служител за проверка на инсталацията, но не искаше да рискува. Нямаше какво да покаже, в случай, че някой подозрителен обитател на блока му поиска документ за самоличност.

Хлътна в просторния товарен асансьор и се издигна до последния етаж заедно с няколко чувала боклуци. Прекоси с бърза крачка дългия коридор и спря пред металната врата, от която се излизаше на покрива. Върху червената табелка над ключалката пишеше:

Внимание! Авариен изход! Не отваряйте, вратата е свързана с алармена инсталация!

Сенжин се отпусна на колене и бързо откри жицата, която свързваше вратата е металната кутия на насрещната стена. Сви я на примка и закачи двете в части с металически щипки, от които стърчаха къси жички. После преряза истинския проводник и открехва вратата. Промъкна се навън и затвори след себе си. Вратата прикриваше добре изолацията, която беше направил, можеше да я открие само внимателен наблюдател.

Горе беше страхотно горещо. Черното асфалтово покритие беше меко и лепкаво, Сенжин се принуди да се придържа към сенките, за да се добере до края на покрива. Ръбът му беше на едно ниво с покрива на Танака. Сенжин се спря и започна да го изследва с вниманието, с което пълководец оглежда вражеска територия. Очите му бавно опипваха всеки предмет върху покрива, всяка сянка и извивка на покритието, което, за разлика от това, на което стоеше, беше плътно посипано със ситен чакъл. В средата на покрива се намираше широка капандура, стъклата й бяха малки квадратчета в дървени рамки. Вероятно някъде около нея са и алармените устройства.

Приключил с огледа, той се покатери на ниската, облицована с теракотени плочки стена между двете сгради и предпазливо пристъпи напред.

Едва направил първата стъпка, той се вкамени. Очите му доловиха някакво необичайно проблясване. Внимателно извъртя глава и погледна натам. Блясъкът изчезна. Върна главата си в първоначалното положение и той отново се появи. Беше нещо, което наподобяваше тънка паяжина, отразила за миг слънчевата светлина.

Сенжин внимателно приклекна. Само на пет-шест сантиметра от себе си видя тънка като косъм жичка, умно опъната на височината на прасеца му. Краят й се губеше към ръба на покрива, а това означаваше, че жичката положително обикаля цялата сграда. Още една стъпка и алармената инсталация щеше да извести за присъствието му тук.

Логично би било да се опита да прекрачи жичката. Но беше прекалено логично и Сенжин се поколеба. Това можеше да бъде невинна примка, а капанът да го чака отвъд нея. Бавно завъртя глава и огледа плоския покрив, опитвайки се да открие този капан.

И скоро го откри. Електронните очи бяха две, също така отлично замаскирани. Лъчите им бяха на височината на кръста, така че ако някой се справи с жичката, несъмнено би попаднал в кръстосания им обсег. Нямаше начин да ги обезвреди, тъй като командното им устройство положително бе скрито някъде във вътрешността на сградата.