Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Краят наближаваше, предначертаният път бе почти извървян, оставаха само още няколко крачки. Сенсеят го беше подготвил за този миг, без дори да подозира, че го е сторил. Защото умът му не беше толкова задълбочен и всеобхватен като този на Сенжин, защото, макар и надарен танжин, той не беше „дорокусай“ и не можеше да си представи какво означава всичко това.

Докато Хаха-сан би могла, Сенжин беше убеден в това. Спомни си един далечен ден, в който двамата отидоха в града. Пътуването беше дълго и отегчително, момчето искрено съжаляваше, че не може да бъде в компанията на сенсея. Но сенсеят се бе отправил на едно от поредните си тайнствени пътешествия, Шизей също беше навън, изпратена да свърши някаква работа на Хаха-сан.

Отидоха в банката и се изправиха пред мъж с гъста брада и колосана яка на ризата над консервативен костюм. Той започна да разпитва Хаха-сан и да си записва отговорите й на квадратен лист хартия.

После й даде един дълъг формуляр за попълване. Сенжин седеше и наблюдаваше. Когато Хаха-сан стигна до графата с рождената си дата, тя написа не своята, а тази на Сенжин и Шизей.

Попита я защо, едва когато се озоваха на улицата.

— Нима? — усмихна се някак унесено Хаха-сан. — Е, грешката ми е съвсем естествена. Защото датата на вашето раждане е най-светлата дата в моя живот.

Сенжин разбра какво е искала да му каже много години по-късно. Била е толкова отдадена на целта да осигури добро бъдеще на своите деца, че тази цел се е превърнала в „икигай“ — в смисъл на живота й. Но едновременно с това тя бе успяла да ги дари и с късчета от своята личност — далечни, неясни, почти недоловими… Късчета от своя страх и гняв, от своята агонизираща самота. Късчета, които вече бяха успели да разрушат живота й.

Сенжин пъхна ръка в джоба си и опипа пакетчето с изумрудите. Стояха си кротко там, мощта им бавно се просмукваше в дланта му. Бяха шест на брой — лоша, опасна, дестабилизираща цифра… Той си даваше сметка, че рискува доста, като ги носи у себе си. След известен отрязък от време шестте камъка неизбежно ще изградят конфигурацията „Скорпион“ — конфигурацията на разрухата. Дори сега те бяха изключително опасни, единствено чудодейните му способности и желязната воля успяваха да ги държат под контрол.

Той искаше да събере на едно място всички изумруди, да ги комбинира по най-подходящия начин. Едва тогава ще се изпълни предначертанието на съдбата му, ще се осъществи истинската му връзка с Вечността. Непобедим и безсмъртен, той ще се носи над света и ще го подчинява на волята си.

Наблюдавайки внимателно преустроената фабрика на Грийн стрийт и тежката врата в морскозелен цвят, Сенжин чувстваше, че е близо до останалата част от вълшебните камъни.

В крайна сметка беше дошъл именно за тях. Ще ги прибере, а едва след това ще хвърли Никълъс Линеър в кръговете на ада и да го лиши от живот.

В момента обаче Никълъс беше някъде в периферията на съзнанието му, концентрираше мислите си върху Джъстин. Беше абсолютно убеден, че именно Джъстин ще му разкрие местонахождението на изумрудите. Само десет минути насаме с нея ще му бъдат достатъчни да измъкне тайната от най-потайните кътчета на съзнанието й. А после, когато свърши с нея, тя също ще бъде закована като пеперуда на стената.

Скрит в сянката, Сенжин не помръдваше. Видя как собственикът на жилището — набитият и опасен на вид японец Кони Танака, излиза през вратата, спира едно такси на ъгъла и изчезва.

Десетина минути по-късно на прага се появи и Никълъс Линеър, затвори зад себе си тежката зелена врата и тръгна по тротоара в южна посока. Сенжин се поколеба. Искаше да знае накъде е тръгнал Никълъс, но сградата и тази, която беше останала вътре, бяха прекалено примамливи като цел. Преди два дни проследи Линеър, видя го да влиза в небостъргача на „Томкин Индъстриз“, изчака го да излезе и той го отведе в школата по бойни изкуства на Танака.

Сенжин знаеше за връзката на Никълъс с тази школа, знаеше и за всичките му останали контакти. Компютърът на Градското полицейско управление в Токио беше захранен с богата и изключително точна информация, а това, което не можа да открие в него, намери с помощта на Службата за международен полицейски обмен.

Танака доведе Сенжин до този бивш склад, очевидно превърнат в главна база на Никълъс и Джъстин. Дали тук са и последните изумруди, които липсват в колекцията му?

От пристигането на Никълъс и Джъстин бяха изминали три дни, почти през цялото време Сенжин наблюдаваше къщата. Беше си наел стая в един от хотелите на Уест Бей Бридж, но на практика така и не стъпи в нея. Тъкмо бе изпратил адреса си на Шизей, когато събитията ускориха своя ход. Пламна пожарът, високите му пламъци изпепелиха всичко. Никълъс вече нямаше какво да прави в Уест Бей Бридж, Сенжин — също.