Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Остави слушалката, пое си дълбоко въздух и промърмори:

— Каква дълга нощ, Господи!

— Къде ти е адвокатът?

— О, беше тук по време на разпита, после хукна да търси съдия, който да ме пусне под гаранция. Предполагам, че все още го търси. — При тази мисъл му стана смешно и лицето му изведнъж светна. Стана и тръгна към вратата. На прага се спря и погледна през рамото си: — Няма ли да дойдеш?

Шизей не се помръдна.

— Искам да ти разкажа какво стана — каза тя.

— Не зная защо имам чувството, че пак се готвиш да ме излъжеш — изгледа я внимателно Брандинг.

— Мразя това костюмче, с което се появих на приема — каза Шизей. — Изгорих го веднага, след като си тръгна.

Брандинг не каза нищо и продължи да я гледа. Тя най-сетне отмести очи от лицето му, от устните й се изтръгна тих, едва доловим шепот.

— Не зная… нищо не зная.

Е, това все пак е нещо — рече Брандинг.

Тази сутрин Кусунда Икуза нямаше време за любезности.

— Нося парите — пристъпи той към Масуто Ишии и тикна дебел плик в ръцете му. От жеста му пролича колко дълбоко презира купчината банкноти, която в момента беше най-важното нещо на света за дребничкия мъж.

Бяха съвсем сами в градината на императорския дворец и Ишии си позволи да отвори плика.

— Благодаря ви, Икуза-сан — поклони се дълбоко той. — Много ви благодаря.

— Престанете — сряза го Икуза. — Кажете какви новини носите? — Нервите му не бяха като вчера. Но вчера онзи тъп шпионин все още лежеше на дъното на реката Сумида. Какво, в името на Буда, го беше накарало да изплува на повърхността? Полицията едва ли ще намери нещо, което да свърже трупа с него, но Икуза вярваше дълбоко в поличбите, а тази не беше от добрите.

— Вие бяхте прав — каза Ишии и пъхна плика във вътрешния си джоб. — Нанги-сан възнамерява да ви нанесе ответен удар. — Двамата отново закрачиха по извитите пътечки на парка. Утрото беше чудесно, ярките лъчи на слънцето изпаряваха последните капчици роса от листата на дърветата. — За тази цел търси помощта на всичките си познати в МИТИ.

— Знаех си аз! — тържествуващо процеди Икуза. Малко бе учуден от факта, че след толкова години Нанги все още има тесни връзки с ръководството на МИТИ, но, от друга страна, тръпнеше от нетърпение да започне битката с могъщото министерство. Честно казано, тази битка се подготвяше и назряваше от години, Икуза ясно долавяше ревността, с която ръководителите на МИТИ следяха нарастващото влияние на „Нами“. Особено сега, след като новият император открито заяви, че ще взема всички важни политически решения след консултации с „Нами“. Това беше особено разтърсващо за МИТИ, което от години безпроблемно налагаше волята си върху целия икономически живот на страната.

Може би е настъпил часът на разправата и окончателната победа на „Нами“. Защото няма държавен кораб, който да се управлява успешно от двама капитани едновременно.

Е, добре, въздъхна доволно Икуза. След като Нанги иска битка, ще си я получи! Но в тази битка аз ще имам предимство, защото притежавам очи и уши в неговия лагер.

— Каква операция планира Нанги? — попита на глас той.

— Според мен финансова — отвърна дребничкият мъж, който с усилие изравняваше крачка с Икуза, неволно започнал да върви бързо. — Съдейки по имената на хората, с които постоянно заседава, а те всички са на най-ръководни постове в МИТИ, ударът му несъмнено ще бъде в областта на финансите. Ето ви списъка на тези хора, всички без изключение имат тесни връзки с големите банки и финансови институти. А Нанги по всяка вероятност е успял да ги убеди, че трябва да поемат временните затруднения на компанията.

— И какво ще получат в замяна?

— Тъкмо тук е гениалността на плана му — въздъхна Ишии. — Няма да ипотекира нищо, няма да търси заеми, няма да плаща лихви. Защото в замяна им предложи главата ви!

Ключът, Какво отключва той? Нанги нямаше представа.

— Веднага трябва да претърсим апартамента на Плъха — каза Томи, методичен полицай както винаги.

— Ще бъде чиста загуба на време — отвърна Нанги, подхвърляйки ключето в ръката си. — Той никога не държи важните материали в дома си. Желязно правило, което не би нарушил за нищо на света.

— Все пак трябва да видим дали ключето не отваря някоя вратичка там — настоя Томи.

Три часа по-късно се увериха, че не отваря.

— Пфу, каква кочина! — рече Томи и се огледа с тръпка на отвращение.

Излязоха навън и тя добави:

— Не открихме никакво доказателство, че Плъха държи сейф в някоя банка.