Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Излезе от килията, спря се в коридора и тихо попита:

— Бихте ли ми обяснили какво става, по дяволите?

Шизей, която до този момент стоеше в сянката на дългия коридор, бавно пристъпи под светлината на лампата. Албъмарл я бе въвел в управлението през задния вход, тъй като отпред вече блестяха ослепителните прожектори на телевизията, а тълпа възбудени репортери настояваха да научат нещо повече за задържането на сенатора Брандинг.

— Хау е мъртъв, Кук — тихо промълви тя. — Самоуби се тази нощ.

— Какво?!

Брандинг хвърли един изпълнен с недоумение поглед към Албъмарл, онзи мълчаливо кимна.

— Вероятно твоите успехи на политическата сцена са го накарали да побеснее и да предприеме някои доста непредпазливи действия — продължи Шизей. — Между него и Дейвид Брислинг е избухнал скандал и в крайна сметка Хау го е убил. А после е решил да ти лепне това престъпление…

— Господи Исусе!

— В общи линии нещата стоят точно така — кимна отново Албъмарл и ги поведе по коридора. — Ще се подпишете на едно-две места, сенаторе, а после ще си вземете личните вещи. Ако искате да се свържете с някой свой приятел в пресата — моля, бъдете мой гост. Отвън чака цяла глутница. Не зная дали ще искате да се оправяте с тях, но в случай че не искате, аз лесно ще ви изведа отзад.

— Много мило от ваша страна, детектив — кимна Брандинг.

Приключиха с формалностите в разхвърляната остъклена клетка на Албъмарл.

— Може и да не е кой знае какво, но е изцяло на мое разположение — оправда се Албъмарл.

— След килията ми се струва много приятна — успокои го Брандинг.

Детективът излезе да предаде формулярите в архивата и да донесе личните вещи на Брандинг.

Брандинг и Шизей си размениха продължителни погледи.

— През цялото време си мислех за теб — каза накрая Брандинг. — И дълбоко те ненавиждах.

— А сега? — спокойно попита Шизей.

— Какво ти пука? — горчиво се усмихна Брандинг. — Нали ме направи на глупак?

— Значи така мислиш, а?

— О, моля те! Не искам да слушам никакви обяснения!

С крайчеца на окото си Брандинг забеляза едрата фигура на Албъмарл, появила се отново на прага. И двамата млъкнаха.

Детективът изгледа продължително сенатора, после погледът му се премести върху Шизей.

— Май битката вече е започнала — отбеляза той и се настани на ръба на бюрото си. — Но ще кажете, че това не е моя работа, нали? — Подаде големия плик на Брандинг и каза: — Проверете дали всичко е налице.

— Налице е — кратко отвърна Брандинг и започна да пъха в джобовете си портфейла, бележника с адреси и ключовете.

— Подпишете се тук — подаде му лист хартия Албъмарл и формалностите приключиха. — Искам да ви кажа нещо, сенаторе. Приемете го както щете, но тази жена тук е голяма работа. Не зная и не искам да зная какви са ви отношенията, може би много вода е изтекла. — Сви рамене, после някак неохотно добави: — Мисля, че трябва да знаете това, което се случи. Тази жена се бори за вас като тигрица, не спря, докато не се увери, че ще бъдете освободен. Тя знаеше, че убийството на Брислинг не е ваша работа и доброволно пожела да го докаже въпреки неприятните последици за себе си. — Хвърли формуляра върху бюрото си и се усмихна: — Това все ще означава нещо за вас, нали? Всъщност, какво ли се бъркам?

Спусна крака от бюрото и каза:

— Лека нощ, сенаторе, желая ви успех. Можете да използвате тази канцелария толкова дълго, колкото намерите за добре. Аз отивам да дам храна на индианците отвън, а после ще бъда на ваше разположение, в случай че пожелаете да се измъкнете незабелязан. Можете да ползвате телефона, външна линия се набира с деветката.

Останали сами, Брандинг и Шизей дълго се гледаха. Той продължаваше да мълчи и Шизей бавно взе ръчната си чанта.

— Почакай, не си отивай — прошепна Брандинг.

— Веднъж вече каза тези думи и те ти донесоха доста неприятности — отвърна Шизей.

— Какви неприятности?

Тя не отговори. Брандинг изчака малко, после вдигна слушалката и започна да набира номерата на всичките си приятели от пресата, независимо дали си бяха у дома, или на работа. Оказа се, че доста от тях са на вън, пред входа на управлението и поддържат връзка с редакциите си чрез безжични телефони. Тези хора никога не почиваха, за тях новината беше най-важното нещо.

Четирийсет и пет минути по-късно всичко приключи.

— Край — въздъхна Брандинг и набра номера на личната си секретарка по печата. — Утре ще дам подробна пресконференция — информира я той. — Не, няма да бъде сутринта. Вече направих предварително изявление, ще трябва да се задоволят с него. Сега трябва да ги стиснем право за гърлото… Да, точно така. В най-гледаното време, от С-14… — Имаше предвид специалния си кабинет в сградата на Капитола. — Вкарай камерите вътре, ще го направим в много тесен кръг. Знаеш как… Снимковият материал ще стане страхотен. А и безценен. Ще бъдем новина номер едно, искам да се възползвам максимално от обстоятелствата. Ще бъде наистина зашеметяващо — както случаят с покушението срещу Рейгън… Ще стана герой, когато обществеността разбере в какво се е опитал да ме забърка Хау… И още нещо, Морийн — очите му пробягаха по формуляра на бюрото, — искам да присъства и детектив Албъмарл от вашингтонското полицейско управление, Филип Албъмарл… Не, не, горе при мен… Рамо до рамо. Да, точно така. Пресата ще ни глътне, ще ни разглежда като братя по душа… Добре, благодаря ти, Морийн, по-късно ще се видим.