Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

А това означаваше, че Никълъс владее изкуството на Тао-тао. Сенжин се замисли. Защо никой не му съобщи за това? И това нямаше значение — опитът му го доказваше по безспорен начин. Сега имаше нужда от преоценка на ситуацията, от изготвянето на нова стратегия.

Кшира — съвършеното сливане между светлина и звук, учеше така: Янг, Първият Син, стимулира движението, светлината ражда огъня, а мисълта ражда светлината; гръмотевицата дава живот на звука, а гневът — на гръмотевицата. Йин: Майката, гъвкава и неуловима, е плодотворната почва за мисълта и новите идеи, тя е самата Земя.

Едното не може да съществува без другото — така учеше Кшира. Но Сенжин знаеше, че Йин предава на Янг не само сила, но и слабост, при това фатална слабост. Именно по тази причина той бе отдал години от живота си да се освободи от Йин — всеотдайната, но уязвима Майка.

Беше търсил начини да прекъсне космическия поток на Йин, вливащ се от векове в Янг, да задържи процеса на преплитане и сливане между двата вида енергия. И беше се превърнал в „дорокусай“ — бича на танжините.

Свит като нощен хищник между гредите на покрива, Сенжин зае позата за почивка и се замисли. Очите му неотклонно следяха телата на Джъстин и Никълъс, притиснати едно в друго, доволни и отпуснати в съня си. И точно както го беше казала Джъстин, започна да мисли за себе си като за облак, който се носи над гъсто населената земя, чужд на радостите, грижите и желанията на тези, които наблюдава с божествено равнодушие. Кшира му позволяваше да мисли по този начин, а собствената му особена философия вдъхваше живот на мислите му.

Пое дълбоко дъх, дробовете му се изпънаха до крайност. Не, във въздуха липсваше заплашителността на смъртта, поне засега. Преди черното й було да се спусне и обвие Никълъс Линеър, върху него трябваше да се стовари адът на самоунищожението, пълната деградация на желанието му да бъде жив.

Но във въздуха се долавяше някакво особено намерение, някаква цел. И ноздрите на Сенжин леко помръднаха. Той е тук, за да получи останалите изумруди. Много се надяваше да научи от Джъстин къде са те, но сега, при вида на Никълъс Линеър, в главата на Сенжин се породи нов, по-ефикасен план. Той ще му позволи не само да разбере дали изумрудите са някъде в този дом, но и ще бъде първият от адските кръгове на Никълъс по дългия път към самоунищожението.

Безшумен като сянка, Сенжин напусна наблюдателния си пост и се залови за работа. Когато свърши, обстановката коренно се промени. Светлина се появи там, където никога не я беше имало, жегата започна да изсмуква кислорода от вътрешността на къщата.

Секунда след като той изчезна в мрака, Никълъс рязко се пробуди. Дробовете му бяха пълни с лютив дим, той неволно се закашля. Алени пламъци лижеха стените и пода, нощта панически се отдръпваше.

Килан и Негодника стояха на пресечката на две прашни улици в покрайнините на Токио. Насреща им примигваше бледият неон на западнал хотел, името му беше „Кан“.

— Кусунда каза да дойда сама — повтори вече за четвърти или пети път Килан. Пристъпяше от крак на крак — сигурен признак, че е изключително неспокойна. — Може би не трябваше да ме придружаваш.

— Нямам никакво намерение да те оставям сама — също за четвърти или пети път отвърна Негодника. — Мислиш ли, че той ще ни даде каквото искаме?

— Разбира се — отвърна Килан с фанатизма на всеотдаен революционер. — Какво друго му остава?

Очите й огледаха улицата в двете посоки.

Негодника замълча, пръстите му нервно попипаха издутината под найлоновото му яке.

Когато Килан пусна на Кусунда Икуза записа на внимателно редактираната от Негодника лента, дебелият мъж спокойно се усмихна и още по-спокойно попита:

— Откъде ти попадна това?

— Това не е важно — отвърна небрежно Килан. — Имам го и толкоз. Интересува ли те?

— Естествено — отвърна Икуза, а очите му, почти скрити зад пластове тлъстина, я гледаха с хладната неподвижност на опасно влечуго.

— А няма ли да попиташ какво искам срещу него? — В гласа на Килан се промъкна нетърпението.

— Сигурен съм, че е нещо прекомерно — отново безгрижна усмивка.

— Искам власт — каза Килан. — Не някаква незначителна длъжност в „Накано“, нито пък тъпата роля на рекламен агент, който трябва да убеждава глупаците да купуват новия ти продукт!

— Аз пък мислех… — Икуза изведнъж млъкна, усмивката беше изчезнала от лицето му.

— Грешката ти е там, че ме приемаш само като жена, Кусунда! — продължи твърдо Килан. — Когато става въпрос за моите способности, ти започваш да издаваш странни звуци, същото правиш и когато трябва да оцениш ума и амбициите ми. Но едновременно с това съжаляваш, че не съм се родила мъж. Нима не разбираш колко дълбоко ме нараняваш с подобно отношение? Естествено, че не разбираш! Подобна мисъл едва ли някога ти е минавала през главата. Сега обаче ще разбереш! За да спасиш задника си, ще трябва да платиш висока цена! Искам ръководен пост в „Накано“!