Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Спря на верандата и извади ключовете си. Не искаше да звъни, тъй като се чувстваше напрегнат, независимо от успокоителните думи, които каза на Кони. Не знаеше къде се намира Сенжин Омукае, не знаеше дори какво иска да получи от него, като се изключат останалите изумруди на Со Пенг, разбира се.

Ако умреш сега, няма да разбереш нищо. Смъртта ти ще бъде прекалено лека. Какво имаше предвид „дорокусаят“? Скоро ще разбере, Никълъс бе убеден в това.

Пристъпи прага, до ушите му долетя музика. „Бърза кола“ на Трейси Чапмън, едно от любимите парчета на Джъстин, Би трябвало малко да се отпусне, но все още не успяваше.

Огледа просторния хол, който бе свързан пряко със спалнята и кухнята. Пространството му се стори огромно и някак открито. Особено след толкова години в Япония, където всичко беше миниатюрно, разделено на минисветове, наблъскани рамо до рамо от вечната липса на пространство, която постепенно се бе превърнала в начин на живот.

С учудване видя, че огромният аквариум, който разделяше хола от трапезарията, все още си беше на мястото. Във водата проблеснаха коремчетата на тройка риби-ангели 3 3 Красиви декоративни риби от сем. на акулите. — Б.пр. , край тях извиваше тяло старата му морска котка и лениво засмукваше планктон.

— Гюс, стари приятелю — прошепна й Никълъс. — Радвам се да те видя отново!

Остави багажа си на пода и тихо пристъпи навътре. Предпазливо надникна в спалнята и видя куфарите на Джъстин разтворени върху леглото. Повечето от дрехите й все още бяха в тях. Откъм банята се долавяше плющенето на душа, след малко то спря.

Изправен в полумрака на дома си, той слушаше движенията на жена си в банята. Не помръдваше, имаше чувството, че е чужд в този дом. Тази мисъл го натъжи. Няма дом, няма семейство, Япония е единственото нещо, към което изпитва привързаност.

Изведнъж си даде сметка какво му е струвала тази привързаност, неволно се запита не е ли висока цената, с която я бе заплатил. Япония бе неговата естествена среда, но това едва ли можеше да се каже за Джъстин. До този момент не бе си давал сметка за тежестта на подобно различие. Изправен сам в обстановката, която би трябвало да му бъде близка и позната, но не беше, той за пръв път се постави на мястото на Джъстин и видя нещата с нейните очи.

Изпита непреодолимо желание да се обърне и да напусне този дом, едновременно с това усети, че не може да се помръдне от мястото си. Тя беше тази, която го приковаваше към пода, а заедно с нея и странното усещане за липса на корени в живота. Ирония на съдбата бе това противостояние и той все още не можеше да го постави под контрол.

Никълъс не знаеше какво да прави.

После вратата се отвори и от банята се появи Джъстин, обвита в тънко облаче пара. Широка кърпа за баня бе увита около тялото й, косата й бе прибрана под хавлиен тюрбан. Видя го и се закова на място.

— Господи, Ник!

В следващия миг тялото й се притисна до неговото, устата й покриваше лицето му с целувки, от гърлото й се разнасяха тихи ридания. Той усещаше потръпването на мускулите й, в носа му нахлу аромата на тялото й, примесен с аромата на сапун, шампоан и талк.

Никълъс я прегърна, попи топлината на тялото й, усети любовта й, разбра, че тази любов никога не е умирала. Не можеше да разбере само едно — дали тя се бе свила с течение на времето, или пък той сам я бе отблъснал.

Призна пред себе си, че отдръпването му от нея, а и от всички останали живи хора на този свят, е било необходима съставна част от пробуждането му по отношение на собствената му съдба, от мисълта и познанието, че той е танжин и е бил такъв още от самото си рождение. Тази мисъл го натъжи по начин, който не би могъл да обясни и все още не бе готов да анализира.

Единственото, което чувстваше, беше приятното разтапяне в обятията на Джъстин — същото, което бе изпитал преди много години, при първата им среща, състояла се само на няколко крачки оттук — върху мокрия пясък на плажа. Отново усети това, което бяха изпитали тогава — странното докосване на духовете им, подозрението в очите им, неверието, че двама непознати могат да изпитат толкова силно взаимно привличане.

Сега знаеше само едно — отново е предишният Ник, здрав, силен, кипящ от самоувереност. Душата му се изпълни с възторг, необятен, див, неподлежащ на съмнение. Ръцете му я притиснаха силно, устните му тихо прошепнаха:

— Божичко, Джъстин, колко много те обичам!

— Ник, Ник, Ник… — Устните й в унес шепнеха името му, сякаш искаше да се увери отново и отново, че той се е върнал при нея, сълзите се стичаха по лицето й. — Страхувах се… ужасно се страхувах, че повече няма да те видя…