Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Ето защо обаждането на Масуто Ишии не беше съвсем неочаквано за него. Изненадан бе единствено от факта, че става въпрос за високопоставен служител в компанията, един от приближените на Танцан Нанги ръководители. През последните няколко дни, особено след като разкри и обезвреди шпионинът, който следеше него и Килан, Икуза започна да дава воля на чувството си за триумф. Беше на път да получи всичко, за което бе мечтал, всичко, което имаше стойност в очите му. Мисълта за това го накара да потръпне от удоволствие.

Двамата мъже си размениха ритуалните поздрави. Около тях Токио бавно се пробуждаше. Тръгнаха на бавна разходка из парка. Икуза усещаше физически вълните на напрежението, които излъчваше неговият нов познат.

Макар да се беше запознал с ръководството на „Сато Интернешънъл“ месеци преди планираната операция, предната вечер Икуза отново изиска досието на Ишии и внимателно го изучи от екрана на своя компютър.

Ишии работеше в Сато от двайсет години, беше взел участие в разрастването и укрепването на компанията. Беше дребен и жилав човечец, зад многодиоптровите стъкла на очилата му играеха пъргави и умни очички. Единственият му порок изглежда бе хазарта — но Икуза не му обърна особено внимание, тъй като с хазарт се развличаха поне петдесет процента от мъжете в тази страна.

Ишии беше спокоен и отдаден на семейството си човек, но веднага личеше, че не е мекушав. Говореше се, че по време на комунистическите бунтове на пристанищните работници непосредствено след войната, той — едва двайсетгодишен хлапак — стоварил тоягата си върху главата на един от комунистическите водачи и изкрещял: „Който иска да свали императора, първо трябва да убие мен!“ Още същия следобед докерите възобновили работата си.

— Ишии-сан, признавам, че съм малко изненадан от желанието ви да се срещнете с мен — проговори Икуза, докато двамата минаваха край дълга леха с разкошни азалии. — Нали аз съм враг за някои хора във вашата компания?

Ишии посрещна иронията му с кратка, едва забележима усмивка.

— Определението „враг“ често е плод единствено на семантиката — отвърна той.

А ти си от хората, които постъпват практично, помисли си Икуза. На глас не каза нищо, убеден, че Ишии трябва да поеме инициативата.

Макар да се бе разсъмнало преди минути, денят вече обещаваше да бъде душен и горещ. Икуза виждаше, че дребният човечец до него се поти в раирания си костюм, а яката на бялата му риза вече бе потъмняла от влага.

Той не разочарова Икуза и каза:

— Ще ми разрешите ли да говоря откровено, Икуза-сан?

— Разбира се, нали вече сме от едно семейство — думите му бяха пропити от многозначителност. — Между нас няма никаква разлика!

— Въпросът е кратък и ясен — каза Ишии и попи потта от устните си с носна кърпичка. — Свързан е с пари.

— Ясно — кимна Икуза и нещата бързо дойдоха на мястото си. Прикри отвращението, което го обзе при слабостта на събеседника си, и добави: — Стига да мога да ви бъда в помощ…

— Страхувам се, че съм отчаян комарджия — добави Ишии. — И със съжаление трябва да призная, че страстта ми често се оказва по-голяма от възможностите…

— Опитвали ли сте се да ограничавате тази страст, Ишии-сан?

— О, да — кимна дребният човечец и избърса веждата си с кърпичката. — Много пъти. Нанги-сан дори плащаше за сеансите по рехабилитация.

— И какво?

— Полагам всички усилия, но не мога да се отърва от нея — сви рамене Ишии. — Веднъж ме нямаше цяла година, но веднага след завръщането си отново се залових за хазарта. — Раменете му отново се повдигнаха и отпуснаха: — Карма.

— Да, неприятна карма — въздъхна Икуза и сви в близката алея. Ишии го последва с покорството на кученце. — Но защо се обръщате към мен? Нанги-сан положително би могъл да ви уреди някой заем — доколкото разбирам, вече е правил това.

— Веднъж или два пъти — призна Ишии, в гласа му се долови отчаяние. — Честно казано, този път не исках да се обърна към него. Събитията през последните дни са го извадили от равновесие, той е неспокоен и ядосан. Разбира се, в крайна сметка се престраших, но той грубо ми отказа. Щяло да ми бъде за урок. Въпреки че отлично зная колко се безпокои за делата на компанията, имах чувството, че постъпва несправедливо с мен. От дълги години съм верен служител на „Сато“, за мен компанията е истинско семейство. А сега, когато най-много имам нужда от помощ, компанията ми обръща гръб! Това не е честно!

— Разбирам, обикновено така става с най-преданите служители… — проточи Икуза, направи малка пауза и попита: — А банките, Ишии-сан? Те не могат ли да ви отпуснат заем?