Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Срещнахме се точно в осем без четвърт — каза Шизей.

— Колко време е било необходимо за убийството на Брислинг? — промърмори като на себе си Албъмарл. — Три минути, четири? Вие как мислите? Какво ли е правил Брандинг през останалите четирийсет и една-две минути?

Шизей прекрасно разбираше, че Албъмарл преминава към най-важната част на разпита. Беше му писнало да пипа с ръкавици и вече ги захвърляше в ъгъла. Значи и за нея е време да стори същото.

— Сенаторът Брандинг не е убил Дейвид Брислинг! — тихо, но решително каза тя.

Веждата на детектив Албъмарл леко помръдна и това беше единственият знак, че го е хванала неподготвен. Очите му се заковаха в нейните — очи, които усещаха лъжата от двайсет крачки разстояние. Май наистина вярва в това, помисли си Шизей.

— Откъде сте толкова сигурна? — изръмжа заплашително детективът.

— Защо трябва да разнася цяла вечер тялото на Брислинг в багажника си? — отвърна с въпрос Шизей. — Той не е глупак, за да постъпва по толкова самоубийствен начин.

— Искал е да го зарови някъде. Не е имал време да го стори, защото е трябвало да ви вземе от дома ви.

— Сам казахте, че е разполагал с четирийсет и две минути.

Албъмарл не отвърна нищо, но от очите му личеше, че още не се е отказал.

Всичко е нагласено, прекалено много прилича на театър, искаше да му каже Шизей и несъмнено би го казала, ако на мястото на Албъмарл седеше някой по-малко проницателен детектив. Но с този трябваше да внимава, не биваше да го оставя с впечатлението, че е свършила работата вместо него.

Бръкна в джоба си и извади една касетка.

— Имате ли на какво да пуснем това? — попита тя.

Албъмарл впери поглед в касетката и дълго време остана неподвижен. После въздъхна, дръпна решително чекмеджето пред себе си и извади оттам малък касетофон.

— Досега чуруликахте ей на това — ухили се той и извади касетката от апаратчето. — Нямам доверие на стенографията си, изминаха много години от времето, когато ходих на курсове…

Сложи касетката на Шизей и натисна клавиша за възпроизвеждане.

„Брислинг беше фигура, която трябваше да се пожертва — разнесе се гласът на Дъглас Хау. — Никога не беше доволен от това, което му давам, винаги искаше повече…“

Албъмарл спря касетофона.

— Кой е този?

— Сенаторът Дъглас Хау.

— Аха — кимна детективът.

Шизей го харесваше. Не беше необходимо да му обяснява, че Хау е шеф на Брислинг, или пък, че Хау и Брандинг се плюят, където се видят. Всичко това му беше известно.

Пръстът на Албъмарл натисна клавиша.

„Използвах го като буфер, продължа гласът на Хау — един призрачен глас, който свидетелстваше срещу себе си. — Не исках да ме свържат с разследването, което организирах срещу хората от института «Джонсън», разработващи проекта «Кошер» на Брандинг.

— А защо ги организира? — прозвуча гласът на Шизей.

— Още ли не ти е ясно? — отвърна Хау. — Ще направя всичко възможно да го унищожа напълно. Това между мен и Брандинг не е игра. Мислех, че го разбираш.

Дистанцирах се от операцията, оставих я изцяло в ръцете на Брислинг. Алибито ми беше непоклатимо. Но не се получи, ти се оказа права, че не бива да се захващам с подобни неща. Брандинг само спечели от развоя на събитията. Докато това е много по-добре! С един удар и двамата — и Брандинг, и Брислинг!“

Албъмарл спря магнетофона.

— Как се сдобихте с този запис?

— От време на време изпълнявах поръчения на Хау — отвърна Шизей. — На парче, без официален договор. Парите бяха добри, не мога да отрека това. Но враждата му със сенатора Брандинг отиде твърде далеч, въпреки опитите ми да го спра. Хау беше изцяло погълнат от омразата си, мислеше само как да унищожи Брандинг. Аз исках да се отдръпна, преди да е извършил някоя глупост.

— Като например да убие помощника си и да го припише на Брандинг, а? — попита Албъмарл и замислено попипа устните си. — Какво по-точно работехте при Хау?

— Подготвяхме съвместно някои законопроекти в случаите, в които интересите ни съвпадаха — отвърна Шизей. — Главно в областта на екологията…

— Продължавайте — кимна Албъмарл.

Тя се наведе напред и натисна клавиша за възпроизвеждане.

„Можеш да забравиш екологическата организация, за която работиш, Шизей — прозвуча гласът на Хау. — Там само хабиш изключителните си способности. Когато приключи гласуването на законопроекти АСКП — а той е мъртъв точно колкото политическата кариера на Брандинг — аз искам да подпишеш договор с мен. Ще използвам таланта ти постоянно. Ти ще ме пазиш от всякакви опасности, ще охраняваш владенията ми като добре дресирано куче. Ще накараш всеки, който се изправи насреща ми, да пълни гащите от страх!“