Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Вече е мое — сви рамене той. — Намерих го в съседния апартамент, в онзи празния… — После й разказа за онова туп , което беше чул след нейното излизане и което приличаше на диня, хвърлена от голяма височина върху тротоара. — Сега разбирам, че това по-вероятно е бил звукът от човешка глава, размазана в стената!

След което й разказа за космите и костите, залепнали по стената оттатък.

— За това е нужна огромна сила — отбеляза Килан.

— Цял вагон — мрачно кимна Негодника, после усети напрегнатата работа на мозъка й и попита: — Хей, какво мислиш?

— Мисля какво е станало в съседния апартамент и кой има достатъчно сила, за да разбие човешка глава по този начин — отвърна тя. — Груба, лишена от всякакъв финес сила…

— Искаш да кажеш, че познаваш такъв човек?

— Може би — неохотно отвърна тя. — А ти помисли ли какво ще правиш с тази лента?

— Мисля да я предам на един познат — отвърна Негодника.

— На кого?

Негодника се поколеба, предварително се страхуваше от настъпването на този момент.

— На Томи — каза след малко той.

— На тази кучка? — извика Килан. — В никакъв случай! Аз имам по-добра идея!

— По-добра за теб или по-добра за мен?

— Понякога си прекалено циничен — отвърна Килан и се настани до него. — Нима още се съмняваш? Каквото и да правя, то ще е добро и за двама ни.

— Не съм много сигурен.

— Тогава защо си дошъл? Нужна ти е моята помощ, нали?

— Исках да прослушам записа на спокойствие. Не зная дали все още не ме следят.

Очите на Килан напуснаха лицето му и се спряха върху магнетофончето.

— От записа е ясно, че не само ти си обект на наблюдение — каза тя. — При други обстоятелства не бих имала нищо против увековечаването на сексуалните ми упражнения.

— Господи, нима мислиш, че и твоят апартамент е под наблюдение?

— Нямам представа.

— Бях изключително внимателен.

— Разбира се, как не! — засмя се Килан. — Най-страшният детектив на света!

Негодника изсумтя и отново отправи поглед към звяра на масичката.

— Кажи тогава какво мислиш да правим с него… — въздъхна след известно време той.

— Да го занесем на човека, който най-много иска да го има — решително рече Килан.

— И кой е той?

Очите на Килан блестяха, по устните й заигра едва доловима усмивка.

— Кусунда Икуза — отвърна тя.

Негодника подскочи така, сякаш бе докоснал оголен електрически проводник.

— Винаги съм знаел, че си откачена! — викна той. — Но едва сега разбрах колко откачена!

— Успокой се и включи сивите си клетки — посъветва го Килан. — За тази касета Икуза ще ни даде всичко, което поискаме. Достатъчно е да се разчуе само връзката му с мен, но записа доказва по безспорен начин и манипулациите му с „Накано“ за лична изгода. А това ще го довърши!

Негодника скочи на крака и започна да кръстосва стаята пред нея и мътно проблясващия звяр на каменната масичка.

— Знаеш ли, спомням си как преди години ти беше още малко момиченце и все искаше да играеш с нас — по-големите… — замислено промълви той. — Един от нас каза, че няма да посмееш да си сложиш ръката в огъня… Просто искахме да се отървем от теб и мислехме, че ще се уплашиш. — Протегна ръка, хвана дланта й и я обърна нагоре. Пръстът му се плъзна по отдавна зарасналия белег. — Но ти разбра номера и ние те оставихме да играеш с нас… Само дето започнахме да ти викаме „Лошото другарче“… Но това беше детска игра, Килан. А сега нещата са сериозни…

— Как можеш да говориш по този начин? — погледна го в очите Килан. — Или не виждаш как те експлоатира Кусунда? Именно той притежава реалната власт в „Накано Индъстриз“, баща ми е отдавна бита карта. За страхотната работа, която им вършиш, те ти се отплащат с трохи и това пак е работа на Кусунда. Ти създаде РИНРИС и какво? Не получи нищо. Лошото е, че никога нищо няма да получиш. Колко пъти да ти повтарям? Работиш като роб за Кусунда. Срещу какво, питам аз. Кой трупа огромни печалби от твоя труд? И кой ще ги реализира в бъдеще?

Тя му отправи една цинична усмивка и продължи?

— Освен това, аз обичам този белег. Той е част от мен, при това важна част — нещо като значка или медал. Тогава всички се увериха, че не им отстъпвам по нищо, че не съм по-лоша от което и да било момче. Нещо повече — аз бях по-умна от тях!

— И по-откачена!

— Но оцелях , нали? — засмя се тя. — Моята карма е да оцелявам. Имам достатъчно мозък да ги разбия всички, Негодник!

— Но Кусунда Икуза е различен — поклати глава Негодника. — Не допускаш ли, че може да се окаже по-умен от теб?