Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Сега съм по-силен, Уми — отвърна той. — Далеч по-силен от обикновен нинджа.

Уми продължаваше да го гледа втренчено.

— „Дорокусаят“ е близо — прошепна тя. — Много по-близо, отколкото предполагаш.

— Вече е на другото полукълбо — отвърна Никълъс и отново се зае с багажа си. — И аз трябва да побързам.

— Внимавай. Новата мощ може да те заслепи, но ти трябва да знаеш, че тя лесно може да се превърне и в слабост… Все още има много да се учиш, Никълъс. — Уми не сваляше очи от лицето му. — Когато става въпрос за „дорокусай“, е безсмислено да говорим за време и пространство, трябва да се съсредоточим единствено върху силата на духа. И на илюзията. Това са двете най-силни оръжия на всеки „дорокусай“.

— Вече бях предупреден за това — отвърна Никълъс, дръпна ципа на куфара и стисна дръжката му.

— Не приемай лекомислено заплахата върху съвместното ви предприятие — каза Уми.

— Не я приемам лекомислено, можеш да ми повярваш — усмихна се за пръв път Никълъс. — Именно затова помолих Нанги-сан да ме придружи до летището. Имам една идея, но тя е много опасна — както за Шизей, така и за Нанги. Искам да знаеш това още преди да съм я споделил с него.

— Аз ти вярвам, Никълъс — рече Уми. — Нанги също.

Това беше достатъчно и душата на Никълъс се изпълни с чувство на благодарност.

— Искам да те помоля за нещо, Уми — подхвърли той. — В Ню Йорк вероятно ще имам нужда от помощ. Искам да позвъниш на един телефон, но не оттук или от дома си. Най-добре е да използваш телефонна кабина… Ето номера, запомни го наизуст — той й продиктува манхатънския номер и продължи: — Ще го оставиш да звъни, докато някой вдигне. В никакъв случай не трябва да затваряш. Ще чуеш мъжки глас и ще му кажеш: „Бъди готов за утре.“ Нищо повече. Ако се обади жена, ще й кажеш, че си приятелка на Тик-так и ще я попиташ кога можеш да го намериш. Отбележи си точния час и не забравяй да го преизчислиш в тукашния часови пояс. После кажи, че пак ще се обадиш и прекъсни разговора. Чуеш ли мъжки глас, казваш само: „Бъди готов за утре.“ Ще набереш номера, едва след като ние с Нанги потеглим за летището. Става ли?

— Хай — кимна Уми.

Никълъс отново изпита прилив на благодарност към верните си приятели. На прага се спря и се извърна назад:

— Още нещо, Уми… не казвай нищо на Нанги-сан, няма смисъл да го тревожим.

Уми безмълвно го наблюдаваше с умните си черни очи. Стори му се, че иска да каже нещо, но после реши да го премълчи. Тя събра длани пред гърдите си и му отправи нисък поклон:

— Сбогом, Никълъс-сан.

Тонът й беше официален, натежал от дълбоко уважение. Никълъс отвърна със също такъв поклон.

— Домо аригато, Уми-сан — рече той. — Благодаря ти.

Джъстин седеше на третия ред в салона на гигантския Боинг-747, точно до прозорчето. Погледът й бе насочен към гъстите облаци под крилото, но мислите й бяха съсредоточени към дълбините на душата й.

„Какво помня от срещата си със Сенжин Омукае“, питаше се тя. Но по-правилно би било да се запита какво й е позволено да помни. Магиите на Тао-тао все още замъгляваха съзнанието и, не й позволяваха да разсъждава трезво за него, нито пък за това, което бе направила под неговото влияние.

Беше в състояние да мисли единствено за пристигането си в Япония. Имаше чувството, че целият й престой в тази страна е свит в малък, но толкова плътен отрязък от време, сякаш цял живот бе прекарала там. Някога бе чела откъси от дневника на някакъв американски морски пехотинец, затънал безнадеждно в джунглите на Виетнам. И сега имаше чувството, че е като него — отчаяна и объркана, без чувство за хода на времето. На практика беше живяла в Япония по-малко от четири години, но беше съвсем като онзи нещастен пленник — изпитваше остра липса на близки хора, беше объркана от обичаите на една напълно непозната култура, беше принудена да живее ден за ден и това неизменно я водеше към изкривени представи за действителността.

„Точно така се случи с мен, кимна на себе си тя. И точно заради това се връщам у дома!“

Изведнъж я заболя главата. Извади от чантичката си две хапчета аспирин и с препъване се насочи към тоалетната. Там щеше да ги погълне с помощта на безвкусната застояла вода, която е една и съща във всички самолети.

После се върна на мястото си, промъквайки се покрай детето, което й беше съсед. Затвори очи и скоро заспа.

В съня й се появи Сенжин. Беше приел образа на бял тигър, който я мъкне във вътрешността на обляната от слънце джунгла.