Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Килан беше в банята и не чу тежкия тътен, а Негодника предпочете да не я тревожи излишно. И какво да й каже? Освен това му беше необходимо време да реши какво да прави, ако въобще искаше да направи каквото и да било. Каква ли беше причината за този тътен, който приличаше на тътена, издаден от хвърлена на тротоара диня?

Сутринта Негодника се събуди от някакъв тежък кошмар. Не помнеше какво е сънувал, само усещаше непонятна тежест в гърдите. Бум! Звукът, многократно усилен от лепкавия кошмар, го накара да подскочи в леглото, облян в студена пот.

Вероятно именно кошмарът го накара да надникне в съседния апартамент. Но не предприе абсолютно нищо до другия ден сутринта, когато Килан отдавна си беше отишла, а блокът беше почти празен, тих и кънтящ като европейска църква.

Входната врата беше отключена и този факт сам по себе си беше доста странен. Негодника започна да фантазира — представяше си, че е детектив от телевизионен сериал, който разследва тежко престъпление. Момиче в черна дреха пристига в бюрото му, пуши цигара и го моли да открие човека, който иска да я убие. И той вече е открил леговището на звяра. Звукови ефекти, напрегната музика… Всеки момент ще сграбчи престъпника…

По голия бетонов под се валяха скъсани тапети и остатъци от мазилка. От боклуците стърчаха навити на руло жици, които не ставаха за нищо. Навсякъде бяха пръснати кутии от боя, изсъхнали и започнали да ръждясват. Вонеше на лепило за тапети и на още нещо. Ако наистина участваше във филм, този кадър положително щеше да е черно-бял, помисли си Негодника.

За разлика от детективите в криминалните сериали, той бе пронизван от силен страх. Сърцето му блъскаше така силно, че сигурно се чуваше чак отсреща, в широкия хол. Той не се насочи натам, а се върна до входната врата и предпазливо надникна на площадката. Беше пуста, не се чуваше дори обичайното тихо свистене на асансьора. Беше сам с мислите си, уплашен от собствените си фантазии. Ето какво се получава, когато човек ходи на кино от най-ранна възраст, поклати глава той.

Върна се обратно в необитаемото жилище и насочи вниманието си към стената, от която бе проехтял тътенът, предизвикал кошмарните му сънища.

Първото нещо, което откри, беше едно тъмно петно с форма на паяжина. Тапетът в средата му беше вдлъбнат навътре и прокъсан. Наведе се да го разгледа по-отблизо. В дупката, залепнали за изолацията на стената, се виждаха малки късчета кожа и кости, между тях проблясваше нещо лепкаво. Значи тук снощи някой е бил размазан… ТУП! Тук, в празния апартамент, се е водила битка. Но защо?

Покрай стената имаше купища боклуци и Негодника, също като Икуза, положително би пропуснал магнетофончето, което Плъха бе скрил в празната кутия от боя, ако просто не се беше спънал в нея.

Кутията одраска пищяла му, издрънча върху някакъв стар брой на „Асахи Шимбун“ и изсипа съдържанието си върху него. Находката се оказа миниатюрен магнетофон, от който стърчеше малко, но изключително чувствително микрофонче с приспособление за вакуумно залепване. С подобни уреди се подслушваха разговори през стени. Негодника го гледаше с недоумение, после разбра, че то е било залепено за НЕГОВАТА стена. Стисна находката в шепата си и бързо се изниза от необитаваното жилище. Преди това не забрави да огледа стълбището.

Сега, седнал удобно в стола си, Негодника си даде сметка, че ще трябва да чуе записа. Но изпитваше страх. Шефовете му в „Накано“ постоянно наблягаха на изключителните мерки за сигурност в службата, категорично бяха забранили да взема у дома разработки върху суперсекретния вирус РИНРИС… Вперил поглед в магнетофончето, Негодника изпита непреодолимо желание да го захвърли и да забрави за него. Това беше най-разумното, което можеше да направи. В ръката си вероятно държеше разобличителен материал срещу собствената си небрежност, неоспоримо доказателство за умишленото нарушение на строгите мерки за сигурност, на които бе длъжен да се подчинява. Как биха постъпили началниците му, ако научат за всичко това? Те бяха истински фанатици по отношение на сигурността, в главата му изплуваха често отправяните им недвусмислени предупреждения: „В «Накано» няма да търпим небрежност по отношение на сигурността!“ Работата беше там, че затънал в своите разработки, той не беше обръщал внимание на тези предупреждения.

Обзет от естествена реакция за самосъхранение, Негодника си помисли: „Да, да, трябва да се освободя от тази кутийка — така престъпникът унищожава уликите за своето престъпление!“ Учуден от лекотата, с която съзнанието му превключи и го превърна в престъпник вместо в детектив, Негодника стана и тръгна да изхвърли своята находка. В душата му се надигаше мътилката на самоотвращението. Дълбоко съжаляваше, че беше отстъпил пред собственото си любопитство.