Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Вече трети ден нямам контакт с Плъха — приключи Нанги. — Усилено се опитваме да го открием.

— Но какво е станало тук? — озадачено го погледна Никълъс. — Ти все още не си…

Нанги вече се беше изправил и с вдървени крака се насочи към изхода. Направи знак на Никълъс да го последва и свърна зад ъгъла на къщата. Насрещните храсталаци бяха плътно заградени от полицаи, облечени в специална екипировка за борба с обществени безредици. Нанги насочи пръст към тъмно петно на земята, старателно очертано с тебешир, после кимна на Томи.

Тя извади тесте черно-бели снимки от джоба си. Никълъс любопитно ги погледна — бяха направени от експерти по съдебна медицина.

— Човекът се казваше Хан Кавадо — поясни Нанги. — Един от най-опитните помощници на Плъха. Помолих Плъха да го прикрепи към Джъстин…

— Да я пази! — остро го погледна Никълъс.

Нанги кимна с глава.

— Макар да не бях убеден, че нещо я заплашва, аз предпочетох да…

— Но какво е станало, по дяволите?

— Дорокусаят — въздъхна Томи. — Бил е тук, при съпругата ви… Не знаем какво е станало, но Хан Кавадо очевидно е бил на мястото си… онзи го е усетил и ето го резултата — пръстите и почукаха по лъскавата повърхност на снимките.

— А Джъстин?

— Доколкото ни е известно, тя е невредима.

— Не тя ви е повикала, така ли? — погледна я Никълъс.

— Не — намеси се Нанги. — Научихме, че е напуснала страната от имиграционната служба, която се свързала е Язава-сан.

— Бяхме предупредили имиграционната служба още след като се получи онази заплаха за живота ви от „Червената армия“ — поясни Томи. — Искахме да бъдем наясно е придвижването ви.

— Ясно — кимна Никълъс и й подаде обратно снимките. — Заминавам след нея. Трябва да съм сигурен, че е добре, трябва да остана с нея.

— Напълно те разбирам, Никълъс — промълви Нанги. — Но ще ми позволиш да изразя несъгласието си. Ти знаеш точно накъде се е отправила, само едно набиране на номера в къщата ви в Уест Бей Бридж ще ти предостави нужната информация. Присъствието ти тук е наложително, Ник. Защото „дорокусаят“ е тук, тук се води войната… Той очевидно е искал да се добере до теб чрез Джъстин. Нима не виждаш, че напускането на полесражението от нейна страна, е истинска Божа благословия? Наистина ли искаш да я върнеш обратно в зоната на бойните действия? Защото точно това ще направиш, ако се върнеш при нея!

Да се върна при нея! Защо тази мисъл беше толкова натрапчива? О, Господи!

Обърна им гръб и се втурна към стаята за тренировки. Бутна чучелото, коленичи и разбута татамитата. Томи и Нанги се спряха на прага и е недоумение го наблюдаваха.

Пръстите му напипаха кутията, рязко я издърпаха навън. Капачето отхвръкна, пред очите му зейна празното й съдържание, запълнено единствено от накъсано кадифе. Шестте изумруда бяха изчезнали.

— Господи Исусе! — прошепна Никълъс. — Ето какво е искал той — изумрудите! Канзацу беше прав — те са му били крайно необходими! Но защо? „Дорокусаят“ някак бе успял да принуди Джъстин да му покаже скривалището, това беше ясно. Не я обвиняваше за това, знаеше, че е била напълно безпомощна пред магическите му способности.

Дълбоко в душата си Никълъс отправи безмълвна молитва на благодарност към неизвестните сили, които бдяха над съдбата му и го бяха накарали да раздели изумрудите. Така поне последните девет камъка бяха на сигурно място. Засега. В съзнанието му с учудваща яснота проблесна спомена от онзи миг, в който Джъстин го беше заварила с кутията в стаята, а след това и с пакетчето, което бе направил. Възможно ли е да е видяла адреса върху него? Дори да не беше успяла, нямаше да й бъде трудно да го отгатне… Макар и несъзнателно, тя знаеше на кого може да изпрати изумрудите за съхранение…

— Трябва да вървя! — скочи на крака той. — Трябва да намеря Джъстин!

— Това е грешка! — повиши глас Нанги. — На първо място трябва да се погрижиш за собствената си сигурност! Мъртъв не можеш да закриляш нито Джъстин, нито компанията, която ти завеща баща й!

— Какво общо има с това „Томкин Индъстриз“?

— Много общо — отвърна Нанги. — Това също е част от войната. Компанията ти, редом със „Сато Интернешънъл“ е обект на нападение точно както ти си обект на нападение от страна на „дорокусая“.

Никълъс продължаваше да се колебае и Нанги добави:

— Поне ме изслушай, преди да предприемеш каквото и да било…

Никълъс мълчаливо кимна с глава.

Томи хвърли поглед към вратата. Няколко от полицаите се намираха достатъчно близо, за да доловят нещо от разговора.