Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

От друга страна, Кику водеше изключително скромен живот, беше истински самотна. Нуждаеше се от мъжка компания така, както повечето хора се нуждаеха от храна, за да живеят. Тук на помощ й дойде Шизей със своята необикновена дарба. Тя разкри пред приятелката си многобройните хитрости, до които прибягват мъжете, за да се наместят между бедрата на едно младо момиче. Кику, естествено, нямаше опит в това отношение. Макар да се подготвяше за гейша, тя беше длъжна да пази репутацията си чиста и неопетнена.

На един етап двете момичета разбраха, че любовта — такава, каквато я описват в стиховете, песните и театралните постановки — не може да играе роля в живота им, особено след като и двете са твърдо решени да се придържат към принципите на „сейшин-шуги“ и изкуството, изгарящи и всепоглъщащи. А в онзи душен летен следобед си дадоха сметка и за нещо друго — тези два принципа са твърде сходни помежду си…

— Радвам се, че си доволен — каза на Хау тя.

— Доволен ли? — викна той. — Аз съм възхитен, аз съм в екстаз! С един замах ти успя да решиш всичките ми проблеми! Брислинг беше фигура, която трябваше да се пожертва. Никога не беше доволен от това, което му давах, постоянно искаше още… Използвах го като буфер и толкоз! Не исках да се разбере, че аз съм в дъното на разследването на учените от института „Джонсън“, заети в програмата „Кошер“ на Брандинг.

— А защо беше необходимо то? — попита Шизей. В сърцето й потрепна мембраната на „кокоро“, после замря в неподвижността на очакването. Съзнанието й бавно се ограждаше от стоманена броня, отвъд хладната й повърхност се появиха очертанията на ново, съвсем различно същество. Точно в този миг нейният свят започна бавно да се променя, завъртайки се около оста си.

— Все още ли не разбираш? — попита Хау. — Ще направя всичко необходимо да го унищожа. Отношенията ми с Брандинг не са игра, мислех, че си даваш сметка за това…

— Дистанцирах се от операцията, оставих я изцяло в ръцете на Брислинг. Така алибито ми е непробиваемо. Оказа се обаче, че резултатите са незадоволителни и ти беше права — изобщо не трябваше да се залавям с подобни неща. Брандинг само спечели от цялата операция, но сега положението е коренно различно. Сега то е страхотно! С един удар и двамата! И Брандинг, и Брислинг!

— Вече е време да забравиш екологичната организация, за която работиш, Шизей! Там само се хабиш. След гласуването на законопроекта АСКП, който вече е мъртъв точно колкото политическата кариера на Брандинг, искам да подпишеш договор с мен! — С каква лекота я издига над робския статут, когато това му изнася, удиви се мислено Шизей. — Ще се възползвам от таланта ти постоянно. Ти ще ме предпазиш от опасности, ще бъдеш верен страж на владенията ми като добре дресирано куче! Ще караш всеки, който помисли да се изправи срещу мен, да пълни гащите от страх!

„Опасно е да се правят предположения, много опасно, въздъхна вътрешно Шизей. Може би имам късмет, че отдавна съм научила този урок…“

У Кику имаше и нещо друго, което привличаше Шизей със силата на мощен магнит. Тя го чувстваше дори преди нощта на Празника на лунното съзерцание, когато изведнъж се сблъска с млад и изключително красив самурай, коленичил върху татамито в стаята на Кику. Сърцето й пропусна един такт, гърлото й пресъхна, дори тялото я заболя при гледката на тази съвършена красота. Самураят се оказа самата Кику.

Видяла смайването на приятелката си, Кику я възнагради с топла усмивка. „Това също е част от изкуството «гей», каза й тя, после започна да върти глава, за да може Шизей да види добре изкусно гримираното й лице. Харесва ли ти? Казват, че само жените могат да играят ролята на мъже, тъй като само жените притежават онази чистота и съвършенство, които се изискват за ролята на героя. Добре ли съм се справила?“

Беше се оправила повече от добре, защото Шизей се влюби в нея. И това беше вторият основен урок на Кику: единственото нещо в живота, което е по-важно от изкуството на притворството, се нарича „кокоро“ — сърцевината на нещата. Да контролираш притворството, да поддържаш илюзията — означава да контролираш мислите и чувствата на мъжете. За една жена това означава върховна власт, идеал, за който заслужава да отдаде целия си живот. В крайна сметка именно това е реалната изява на „сейшин-шуги“ — тържеството на волята…

Погълната от „ики“ и скрита дълбоко зад фасадата на притворството, тя тръсна глава и каза:

— Ти нямаш нужда от мен, Хау!