Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

И Хау кимна с глава, без да си дава ясна сметка за какво дава съгласието си…

Един ден Шизей отиде да потърси Кику в дома й. Цяла седмица приятелката й не беше се появявала на курса по танци и това безпокоеше Шизей. Не откри никого. Нямаше следа нито от Кику, нито от майка й и баща й, нито от сестрите й. Семейството фермери, което се беше нанесло преди три дни в празната къща, не знаеше нищо за предишните й обитатели. Сякаш Кику и семейството не бяха съществували никога, сякаш бяха плод на въображението й. Това беше невъзможно, но какво друго обяснение можеше да има за внезапното им изчезване? Преподавателката по танци не обръщаше внимание на честите й въпроси и тя помоли Хаха-сан да поразпита из квартала. Хаха-сан каза, че не е открила нищо, но я беше излъгала…

Потните лапи на Хау оставиха тъмни следи върху плота на бара. Наля си ново питие, цялото му тяло се тресеше от вълнение.

— Бедният Брандинг! — изхили се той. — И през ум не му е минало срещу какво се сблъсква, когато се е запознал с теб!

Шизей продължаваше да му се усмихва, отново се превърна в обичаната от публиката звезда. Но в същото време бъдещето й — планирано предварително до последния детайл — бавно и незабележимо се разстилаше пред очите й, подобно на отражение в спокойни води…

Защо я излъга Хаха-сан? Тя не само знаеше къде е заминала Кику, но и сама я беше прогонила там. Защо? Отговорът на този въпрос Шизей научи след много години, но тогава вече беше късно, животът й се бе развил в твърде неочаквана посока и този отговор сякаш вече не беше от значение.

Но беше.

Шизей дълго плака в самотата на стаята си. Там никой не можеше да стане свидетел на слабостта, й, сенсеят нямаше да й се скара, Хаха-сан нямаше да я притегли към гърдите си и да й предложи нежелана утеха.

Тя искаше Кику.

Същевременно поведението на Хаха-сан беше съвсем разбираемо. Та кой би пожелал доброволно да сподели с друг човек единствения си източник на живителна сила? Така се бяха развили събитията. Когато Хаха-сан вече не можела да понася заплахата на приятелството, оформило се между Шизей и Кику, тя изпратила сенсея да я освободи от причината за страха й. Грижата й за щастието на Шизей не била по-голяма отпреди. В съзнанието й имало само една мисъл — как да осигури благосъстоянието на децата си. В името на тази цел бе пожертвала личното си щастие и бе отгледала близнаците така, както би ги отгледала и собствената им майка, ако бе имала силата и куража да оцелее.

В това уравнение щастието не участваше. А и Хаха-сан нямаше ясна представа какво представлява то. Неясните спомени за блясъка на това чувство в детството й бяха напълно изтрити от експлозията на атомната бомба в Нагасаки, жертва на която бе станало цялото й семейство.

Животът бе смазал Хаха-сан далеч преди тя да е била готова за неговите изпитания. Окончателно и безвъзвратно. Беше огънал все още неоформената й психика, беше я приковал завинаги върху стоманения стълб на дълга. И този процес бе превърнал сърцето й в стъкло, което се бе пръскало на хиляди късчета при всяко нахлуване на спомените в душата й — бурно и безмилостно.

Разбира се, Шизей нямаше представа за всичко това, когато Кику изчезна. Но дори да го знаеше, нещата едва ли биха се променили. Тя не би могла да разбере Хаха-сан, тя би могла да й прости егоизма, прикрит зад маската на алтруизъм. Би постъпила така, както й беше писано, както сочеше собствената й карма.

И тя като Сенжин излетя от родното гнездо — от укритието и затвора, в който я държеше Хаха-сан буквално от мига на нейното раждане.

Заедно с това от живота й изчезнаха и Хаха-сан, и сенсеят. Но останаха живи в нейните спомени. Вечно живи…

Шизей сведе поглед към проснатото тяло на Хау и каза:

— Стой тук, аз ще изпратя Майкъл да те натовари в колата.

Но Хау вече клатеше глава:

— Днес Майкъл има почивен ден — с усилие изломоти той.

Шизей, разбира се, отлично знаеше това.

— Добре, тогава аз ще те закарам — наведе се да го вдигне тя. — Не можеш да останеш тук.

— След като Джъстин е заминала за Уест Бей Бридж, аз трябва да я последвам — каза Никълъс и сгъна бележката, надраскана набързо с почерка на жена му. Вътре не пишеше нито дума за това, което се бе случило и сърцето му се свиваше от тревога. Имаше чувството, че Джъстин я бе надраскала така — просто за всеки случай, а всъщност не се е надявала отново да го види.

Нанги и Томи си размениха кратки погледи.

— Мисля, че не трябва да правиш това, преди да открием „дорокусая“ — внимателно рече Нанги. Вече бе успял да разкаже на Никълъс всичко, което знаеше — вирусната атака срещу главния компютър на компанията, подозренията на Кусунда Икуза и „Нами“ по отношение на Никълъс, заповедта на Икуза да се анулира джойнт венчъра „Сфинкс“ и „Сато Интернешънъл“ да развали договора за коопериране с „Томкин Индъстриз“, идеята на Нанги да включи в сделката трета компания, за да спаси тяхното обединение, подписаното споразумение с „Накано Индъстриз“ в офисите на „Нами“, информацията на Плъха за отношенията между Кусунда Икуза и Килан Ороши — дъщерята на президента на „Накано“.