Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Мисля, че трябва да продължим на друго място — рече тя.

Дълбоко във вътрешността на къщата, далеч от полицаите, беше стаята с шестте татами. Там седеше Уми. Когато тримата се появиха на прага, тя стана да ги остави насаме, но Нанги я задържа.

— Ще имаме нужда от теб — кратко нареди той — и тя покорно се отпусна на мястото си.

— Далеч преди нападението на „дорокусая“ Уми беше изпълнена с лоши предчувствия — обърна се към Никълъс той, когато всички се настаниха. — Тя ясно видя тъмната вихрушка, която се оформяше в нощния мрак, усети как от Пустотата се надига огромно зло, което заплашва стабилността на целия свят. Тя чу гласа на Жената-паяк, почувства приближаването на ледената вихрушка…

Членовете на сектата Хони вярват, че Жената-паяк проговаря само когато предстои ураганът на необятното Зло. Според тяхната митология за създаването на света гласът на Жената-паяк е превърнала Втория свят (този, който е съществувал преди нашия) в лед, за да унищожи жителите му, обладани от Злото.

— Какво означава всичко това? — попита Томи, неволно запленена от странната приказка.

Уми извърна към нея красивото си, лишено от бръчки лице:

— Несъкрушимостта на Жената-паяк е пробудена — прошепна тя. — Тя е пропита от Злото, тя заплашва самата същност на живота. Чувам стъпките й, те звучат като камбанен звън…

— Уми усеща „дорокусая“ — поясни Нанги. — Усети го в онази нощ, усеща го и в момента. Виждаш ли, Никълъс, всички митологии се преплитат като клоните на едно дърво — стари, чепати и безкрайно различни, но с едни и същи корени… Още тогава подозирах, че нападението на „дорокусая“ срещу теб е пряко свързано с неочакваното желание на „Нами“ да погълне „Сато Интернешънъл“. Като широ нинджа ти си безпомощен, следователно и излишен в предстоящата битка… Подозренията ми се оказаха напълно основателни.

— „Нами“ атакува „Сато“ и „Сфинкс“ в твое отсъствие. Не вярвам това да е било случайно. Икуза здраво ме притисна в ъгъла, но аз бях сигурен, че ще открия начин да го изиграя. Приемайки обединението с намиращата се в безнадеждно положение „Накано“, аз вярвах, че ще задоволя апетитите на „Нами“ и едновременно с това ще те запазя като партньор. Истинската примамка за мен беше научноизследователския отдел на „Накано“, който от години мечтая да притежавам. Мислех, че съм намерил начин да придобия контрол над „Накано“ с помощта на една добре скрита сред подробния договор клауза за упражняване на контрол при наличието на особени обстоятелства.

— Но изглежда точно това е целял и Икуза. Вчера се възползвах от своите правомощия и наистина поставих „Накано“ под свой контрол. Но се оказа, че притежавам една куха черупка, под която няма нищо ценно. Преди няколко седмици научноизследователският отдел на компанията бил тайно прехвърлен към една от дъщерните фирми на корпорацията, която притежава само някаква ръждясала и негодна рафинерия. Но тя не беше включена в договора за обединението, следователно аз не я притежавам и едва ли някога ще мога да я закупя…

— Значи цялата сделка е била измама — каза Никълъс.

— Бил съм в състояние на война, без дори да зная това — кимна Нанги. — Сега разбирам защо „Нами“ е искала дялово участие в „Накано“. И това няма нищо общо с обичайната практика да се помага на закъсала компания, която притежава ценни от финансова гледна точка подразделения. „Нами“ просто е използвала „Накано“ за въдица и ние я захапахме, Никълъс-сан.

— Но сега ти притежаваш контролния пакет на „Накано“ — посочи Никълъс.

— Притежавам едно нищо — мрачно поклати глава Нанги. — Във вида, в който ми я пробута „Нами“ — без научноизследователския отдел, през тази финансова година „Накано“ ще бъде на червено е повече от четиристотин милиона йени! А те, прибавени към ценните книжа, с които трябва да изкупя обратно поименните акции на пазара, заплашват „Сато Интернешънъл“ с пълна разруха, а заедно с нея — и твоята „Томкин Индъстриз“. Страхувам се, че ако двамата с теб не намерим изход, ще бъда принуден да търся външна помощ …

— От „Нами“?

— Да — кимна Нанги. — Можеш да се обзаложиш, че „Нами“ е готова да ме измъкне от финансовите затруднения и ще го направи с особена охота. Само че това няма да е спасение, а корпоративно поглъщане от най-чиста проба — същото, което бе приложено по отношение на „Накано“.

— Глупости! — възрази Никълъс. — Ти можеш да имаш неограничен достъп до капиталите на „Томкин Интернешънъл“ в чужбина, двамата лесно ще получим изгодни кредити…