Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

После му обърна гръб и отиде да приготви питиета. Имаше нужда от няколко секунди дистанция, за да се откъсне от първичния му кинетизъм, да възстанови всеобхватността на напрегнатата неподвижност, да натрупа енергия в дълбините на своята психика; енергия, която ще й бъде жизнено необходима за изпълнение на опасната задача.

— Какво ще пиеш? — попита. — Скоч или водка?

— Тази вечер ще пия само чист алкохол! — викна Хау и тръгна подире й. — Ще пия водка колкото ми душа иска, ще празнуваме затварянето на Брандинг! Ще се напием като казаци, защото всичките ми проблеми са решени!

… Шизей си даваше сметка, че със своята дарба, вратата, която открехва пред нея Кику, тя би могла да стане най-великата гейша на Япония. Но какво от това? Властта, която би могла да упражнява в тези среди, беше твърде ограничена. А публиката — прекалено малка, за да задоволи огромната й жажда за възхищение. Макар че ще може да забавлява и в крайна сметка да оказва влияние върху богати и властни мъже, те ще бъдат само отделни индивиди. Сцената на гейшата е ограничена от самия характер на нейните задължения. А Шизей искаше да играе на необятната сцена на живота.

Разбира се, трябваше да мисли и за Сенжин. Обръщайки поглед назад, тя беше сигурна, че той не би й позволил да се отдаде на изкуството на забавлението. Той имаше свои собствени амбициозни планове и тя беше важна, част от тях.

Колко пъти й беше повтарял през последвалите години: „Шизей, аз не мога да сторя нищо без твоята помощ…“ И тези думи — нежен шепот в, ухото й, сякаш намаляваха ужасната болка, която й причиняваха напоените с туш игли, пронизващи кожата й в продължение на часове, дни, седмици и месеци…

От вълнение Хау разля половината от питието върху ризата си и Шизей трябваше да му приготви ново. Той смъкна ризата, развърза лекьосаната вратовръзка и посегна за чашата, разголен до кръста.

Тялото му бе покрито с къдрави черни косъмчета чак до раменете и гърлото. Шизей, която боготвореше чистата и гладка кожа, го гледаше с дълбоко отвращение. Спомни си за невестулката, на която сенсеят изви врата, а после започна да дере кожата й на дълги тесни ивици.

Никога досега не беше виждала Хау гол и сега се запита защо е решил да се съблече пред нея — кучето пазач. Причината не можеше да бъде сексуална, тъй като тя отдавна знаеше, че за Дъглас Хау сексуалното удоволствие е пряко свързано с чувството на власт, което може да изпита от него. Иначе се задоволяваше сам — та кой по-добре от него знае какво може да му донесе наслада? Той никога не би допуснал куче пазач в леглото си, беше с прекалено голямо самочувствие, за да общува с кучета.

Може би отношенията й с Брандинг бяха наистина успех, помисли си тя. Защото той я приемаше като нещо повече от куче пазач, поне за момента. Подобен статут Хау не би търпял никога.

Усмихвайки се на гъстата му мъжка козина, Шизей си представи, че пак е на сцената, потопена в ярката светлина на прожекторите, а пред нея лудее тълпа млади японци. После прожекторите се насочват към публиката, амфитеатралната зала се превръща в кипяща купа от енергия, към нея се протягат хиляди ръце, греят хиляди лица… Към нея ! А тя ненаситно пие от искреното им обожание, поглъща го както новороденото поглъща майчиното мляко…

Изпитваше известно удоволствие, като го гледаше как се перчи и едновременно с това омеква. Но той беше толкова грубо и грозно създание, че вътрешният триумф на Шизей се сви и изчезна, единственото й желание беше да се отърве от присъствието му и час по-скоро да приключи срамната комедия, която бе длъжна да играе.

Той опразни чашата си, грабна я на ръце и я завъртя. От устата му се разнасяше дъх на гнило, примесен с алкохол. Тя беше замаяна от бруталната му близост, имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Сякаш от грубото му тяло се излъчваше радиацията, която преди много години в Нагасаки бе проникнала в тялото и душата на Хаха-сан.

Леко се освободи от мечешката му прегръдка и каза:

— Защо не отложим празнуването на победата и да изчакаме да си свърша работата докрай?

— Какво искаш да кажеш? — недоумяващо се втренчи в нея той. — Всичко приключи. Брандинг е в затвора.

— Но нищо не е доказано и никога няма да бъде, ако не ме оставиш да си довърша работата. — Усмихна се с онази сладка усмивка, която влудяваше почитателите й до появата на Сенжин. — А ти искаш да я довърша, нали? За това ми плащаш. Искаш всичко да е свършено както трябва, да няма място за отстъпление, за обрат, нали?